Данъчно-осигурителната тежест е различна за всеки работещ българин. Тя зависи от редица фактори, между които датата на неговото раждане, вида труд, размера на заплатата му и това дали той и работодателят му са коректни пред държавата.
Разбира се, данъците съвсем не свършват когато човек получи нетната си (чиста) заплата. След това започва заплащането на ДДС, акцизи, имуществени данъци и т. н. Но да се върнем на доходите, които получаваме като резултат от подписването на трудов договор.
За повечето* честно деклариращи доходите си лица общата данъчно-осигурителна тежест през 2015 г. е малко над 33,6%. Това означава, че около 1/3 от това, което работодателят плаща за да наеме един работник, отива за данък общ доход и различните видове осигуровки. Последните формално се разпределят между работника и работодателя, но всъщност заедно влизат в цената на труда - т.е. цената, която работодателят трябва да плати, за да го наеме на работа.
Объркването често идва от факта, че човек, който по договор работи за брутна заплата от (в нашия пример) 1 000 лв., получава чисто 783,90 лв., след удържането на данъци и осигуровки. На пръв поглед излиза, че данъчно-осигурителната тежест върху труда възлиза на едва 216,10 лв. (или 21,6%). Това, което остава "скрито" под повърхността, е че освен тези 1 000 лв. брутна заплата, работодателят заплаща за своя сметка част от осигуровките на работника - в нашия случай - 181 лв. Така общият разход на работодателя за наемане на работника набъбва на визуализираните в графиката ни 1 181 лв.
По-долу сме споделили инфографика, публикувана от Института за пазарна икономика (ИПИ), в която е показан очаквания ефект от обсъжданото в момента увеличение на размера на осигурителните вноски в периода до 2028 година. След 2028 г., държавата ще лишава работещите от близо 36,5% от разходите, които работодателят прави за тях - ръст от 2,9 процентни пункта спрямо сегашните 33,6%. Това означава, че все по-голяма част от парите, които заработваме, ще отиват за пенсионни, здравни и други видове осигуровки.
За повече информация за ефектите от планираното увеличение, препоръчваме статията "Приходите ли са проблемът на пенсионната система" на д-р Десислава Николова (главен икономист в ИПИ).
* Изчисленията се базират на размерите на осигурителните вноски по фондове за лицата от най-масовата (трета) категория труд, при презумпция за дължима вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" от 0,7% (при допустими 0,4%-1,1%). Приемаме още, че осигурителният доход е равен на брутната заплата (1 000 лв.) и лицето не крие реалния си трудов доход от държавата.
