Колко струва един ученик?

Разходите за образование нарастват, но качеството - все още не

Заедно с данните за образованието през 2014/2015 учебна година, НСИ публикува и данни за разходите за образование, от които се вижда реално колко струва един ученик на държавата и родителите си. За тяхното пресмятане се използва методология на Евростат, ОИСР и ЮНЕСКО, която, освен държавните разходи, изчислява и разходите на домакинствата (включително т. нар. спомагателни разходи на родителите за учебници и обувки, например). За съжаление най-актуалните данни са за 2012 г., но дават добра представа за средствата, необходими за учениците и студентите.

През 2012 г. общите разходи за образование са 3,2 млрд. лв., от които 2,7 млрд. лв. са публични, а 494 млн. лв. – частни. Тоест частните разходи представляват 15,4% от разходите за образование. С напредването на степента на образованието, нарастват както общите разходи, така и делът на частните разходи. През 2012 г. последните възлизат на:

  • 3% за учениците в I - IV клас;
  • 4% - за учениците в V - VIII клас;
  • 19% - за IX - XIIІ клас;
  • 33% - за висшистите.

За периода между учебните 2000/01-2012/13 г. разходите за образование се увеличават със 144%, а тези на ученик – със 187%. В реално изражение (коригирайки стойностите с инфлацията) разходите на ученик нарастват с около 50%. Основната част от този ръст се наблюдава в периода до учебната 2009/10 година.

В същото време изследването PISA, което оценява знанията на учениците, продължава да поставя България на дъното на класацията в Европейския съюз. За разглежданите 13 години резултатът на българските ученици се повишава минимално и през 2012 г. достига 440 точки (при 436 през 2000 г.), което поставя България на 51-во място от общо 65 разглеждани държави. Това означава, че увеличаването на разходите за образование с 50% за периода не е довело до повишаване на неговото качество.

Въпреки някои промени през последните години системата на образованието в България все още е далеч от постигането на качествено и практически ориентирано образование и съответно по-ефективно разходване на публичните средства.

 

Статията е от седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика".