Твърде често понятия като „коефициент на безработица” и „коефициент на заетост” се интерпретират некоректно в медиите. Преди броени дни една електронна медия стигна до заключението, че след като в Северозападна България работят по-малко от 40% от хората, значи над 60% са безработни. Това не е така.
В този материал ще се опитаме да разсеем някои от основните обърквания, които съпътстват публикуването и интерпретирането на данните за пазара на труда.
Нека първо изчистим няколко понятия:
- Безработни са лицата, които нямат работа, но активно търсят такава и имат готовност да започнат да работят, ако им се отдаде възможност.
- Заети са лицата, които работят, включително на непълен работен ден.
- Работната сила включва само заетите и безработните лица. Това са т.нар. „икономически активни лица” – тези, които или вече работят, или активно предлагат своя труд.
- Лица извън работната сила са хората, които по една или друга причина (например тяхната възраст) нито работят, нито търсят работа.
Объркване 1: Данните за нивото на безработицата се разминават
У нас има две институции, които измерват нивото на безработицата в страната – Агенцията по заетостта (АЗ) и Националния статистически институт (НСИ). Твърде често техните данни се разминават. Например според АЗ средногодишната безработица през 2013 г. е 11,3%. За същия период НСИ отчита ниво на безработица от 12,9%. Разминаването се дължи на начина, по който двете институции събират своите данни.
- Отчитаната от АЗ безработица е винаги по-ниска от тази на НСИ, тъй като включва само лицата, които действително са регистрирани като безработни в бюрата по труда.
- НСИ събира своите данни по друг начин – чрез анкети сред домакинствата в страната. Допитването на НСИ „улавя” и лица, които са де-факто безработни (нямат работа, но търсят активно такава и са готови да я започнат в двуседмичен срок от допитването), но не са формално регистрирани в бюрата по труда.
Именно поради факта, че не всяко лице, което активно търси работа, се регистрира като безработно, повечето анализатори се концентрират върху данните на НСИ. Това е и причината коефициентът на безработица, отчитан от НСИ, да бъде по-висок от този, отчитан от АЗ.
Объркване 2: Щом 48% от хората работят, значи 52% са безработни.
Това объркване идва от особеностите при изчисляване на двата водещи индикатора за пазара на труда – коефициентът на безработица и коефициентът на заетост.
- Коефициентът на заетост се получава като разделим броя на заетите лица на броя на населението в същата възраст и умножим резултата по 100. Например, у нас през 2014 г. заети са 2 981 хил. души от общо население на възраст над 15 години от 6 217 хил. души. Затова коефициентът на заетост е (2 981/6 217)*100, или 48%.
- Коефициентът на безработица се получава като разделим броя на безработните лица на броя на лицата в работната сила и умножим резултата по 100. В България през 2014 г. броят на безработните е 385 хил. души, а този на заетите е 2 981 хил. души. Така работната сила (заети + безработни) включва общо 3 366 хил. души, а коефициентът на безработица е (385/3 366)*100, или 11,4%.
Объркване 3: Щом безработицата е 10%, значи всеки десети българин е без работа
Коефициентът на безработица показва не какъв е процентът на безработните от цялото население, а само техния дял от работната сила. Както вече обяснихме, работната сила се състои от хората, които работят и хората, които търсят работа. В България през 2014 г. в работната сила влизат само 3 366 хил. души, при общо население над 15-годишна възраст от 6 217 хил. души.
Затова при 385 хил. безработни, коефициентът на безработица за годината е (385/3 366)*100, или 11,4%. Така че правилното твърдение е 11,4% от хората, влизащи в обхвата на работната сила са безработни. Ако ги разгледаме като дял от цялото население, безработни са (385/6 217)*100, или 5,33% от българите. Това обаче е друг индикатор, който се казва дял на безработните лица, и който не бива да се смесва с коефициента за безработица.
Объркване 4: Покачването на безработицата не винаги е нещо лошо
Вълната от апокалиптични констатации, която залива медиите при покачване на нивото на безработица е разбираема и в много случаи дори оправдана. Понякога обаче покачването на безработицата е положително явление. Такъв е случаят, когато покачването на коефициента на безработица се случва паралелно с покачването на коефициента на заетост, особено след тежка и дълготрайна криза на пазара на труда.
Едновременното покачване на броя на безработните и заетите лица (т.е. на обхвата на работната сила), всъщност показва повишаване на икономическата активност на населението. Това значи, че:
- Повече хора работят
- Повече хора търсят работа
Такава беше ситуацията у нас през 2013 г., когато броят на безработните се увеличи с 26 хил. души спрямо 2012 г., а броят на заетите – с 900 души. Безработицата в сравнение с 2012 г. се увеличи от 12,3% на 12,9%, а заетостта – от 46,6% на 46,9% (най-вече поради намаляващото население). Едновременният ръст на двата коефициента (както и на броя на заетите и безработните) всъщност показваше именно повишаваща се икономическа активност на населението, поради подобрени очаквания за икономиката и пазара на труда.
Очакванията се оказаха основателни – през 2014 г. броят на безработните падна до 384,5 хил. души (спад от 51,8 хил. души), а броят на заетите се увеличи с 46,5 хил. души. Съответно коефициентът на безработица от 12,9% стана 11,4%, а коефициентът на заетост – от 46,9% стана 48,0%.