С оглед на резултатите от референдума в Гърция и нарастващата вероятност страната да напусне еврозоната и да изпадне в пълна неплатежоспособност спрямо своите кредитори, възниква въпросът:
каква е експозицията (потенциалните загуби) на страните членки на монетарния съюз към южната ни съседка?
Според изчисления на великобританската банка Barclays, цитирани от Guardian, общата директна публична експозиция към Гърция от страни в еврозоната възлиза на 331,4 млрд. евро към края на април. Това се равнява на 3,3% от брутния вътрешен продукт на еврозоната.
Експозицията се състои от:
- заеми предоставени на страната посредством спасителните механизми на еврозоната (двустранни заеми и експозиция към така наречения "European Financial Stability Facility" или EFSF);
- експозицията на Европейската централна банка (ЕЦБ) чрез програмата за изкупуване на активи "Securities Market Programme" (SMP) от 2012 г. и чрез ликвидните операции на ЕЦБ за банковата система на страната.
Всяка страна от еврозоната има експозиция, която се равнява на нейното дялово участие в ЕЦБ, което от своя страна зависи от размера на икономиката.
Най-голяма експозиция в абсолютна стойност има Германия (92 млрд. евро), а най-малка съответно Малта и Кипър с по 400 млн. евро. В относителен размер, Малта има най-голяма експозиция (5% от БВП), докато най-малка експозиция има Ирландия (1,4% от БВП).
Guardian цитират също данни на Банката за международни разплащания (BIS), която предоставя експозицията на банките към Гърция към края на 2014 година. Германия е отново на челно място с експозиция на банковия си сектор от 10,6 млрд. евро, следвана плътно от САЩ и Великобритания.
Трябва да се отбележи, че тези данни показват единствено директната експозиция, а рисковете от евентуален фалит на Гърция се крият по-скоро в множеството неизвестни, които такова събитие крие, както и в неяснотата как това ще се отрази на финансовите пазари. Също така, данните не включват експозицията на всяка държава към Гърция през нейното участието в Международния валутен фонд (МВФ).
Експозицията към този момент е основно концентрирана в държавите членки на еврозоната, докато през 2012 г. беше основно към банковия сектор на ЕС. Не на последно място, трябва да се спомене, че не е ясен механизмът, по който една държава ще признае загуба от евентуално пълно отписване на гръцкия дълг.
В частност при дълговете към ЕЦБ, централната банка ще поиска от всяка членка на еврозоната да внесе капитал, ако нейният стане отрицателен в следствие на отписване на вземанията от Гърция.