Как Европейската централна банка печата пари?

С какви инструменти си борави ЕЦБ за да прилага своята парична политика?

Европейската централна банка (ЕЦБ) е институцията имаща мандат да поддържа ценовата стабилност в еврозоната. Това се изразява в поддържането на растежа на средните потребителски цени в страните членки на монетарния съюз (измерено чрез индекса на потребителските цени) малко под 2% на годишна база. Абстрахирайки се от разсъждения до колко има нужда от такава политика и дали точно този индекс трябва да се таргетира от една централна банка, историческите данни за средната потребителска инфлация в еврозоната показват, че ЕЦБ засега не се справя успешно с тази своя задача.

Как ЕЦБ извършва своята парична политика?

ЕЦБ има в своя арсенал няколко инструмента, с които се опитва да оказва влияние на финансовите пазари и на ликвидността на банките в еврозоната, чрез което се стреми да влияе на кредитирането в монетарния съюз и оттам (по различни канали) да дирижира потребителската инфлация. Основните инструменти на ЕЦБ са три лихвени процента, които централната банка може да променя по няколко пъти в годината. В момента и трите лихвени процента са на рекордно ниски нива от септември 2014 г., когато централната банка за последен път ги понижи.

Освен лихвените проценти, ЕЦБ използва още няколко инструмента, чрез които провежда своята парична политика. През годините на кризата ЕЦБ няколко пъти се опита да даде тласък на икономическата активност чрез различни програми за изкупуване на активи, които в някои случаи се оказаха жизненоважни за еврозоната в следствие на негативните развития на финансовите пазари.

В първата графика са представени размерите (изкупени активи или предоставени заеми) на всяка една програма поотделно като в легендата има кратко обяснение какво представлява всяка една програма.

Първенец към този момент са дългосрочните заеми предоставени от ЕЦБ на търговските банки (Long term refinancing operations или LTRO) като към тях спадат и неотдавна лансираните таргетирани дългосрочни заеми (Targeted long term refinancing operation или TLTRO). ЕЦБ реши да използва таргетираните заеми, тъй като парите от предшестващите ги 3-годишни дългосрочни заеми бяха използвани от банките за изкупуване на държавен дълг на страните членки на еврозоната на стойност 1 трлн. евро. Чрез TLTRO ЕЦБ се опитва да избегне този проблем като отпуска заеми само при доказано от банките кредитиране на частния сектор, условие със спорен резултат до този момент.

На второ място се нарежда най-новата програма за изкупуване на активи на ЕЦБ, чрез която централната банка последва примера на централните банки в САЩ, Великобритания и Япония и започна да изкупува държавни ценни книжа (ДЦК). Програмата се очаква скоро да задмине средствата отпуснати по дългосрочните заеми имайки предвид, че програмата предвижда да се изкупуват на месец по близо 60 млрд. евро активи, а крайната цел е тези покупки да стигнат до над 1 трлн. евро към септември 2016 година.

Във втората графика са представени покупките на ДЦК по страни от еврозоната към края на юли. Делът на полупките се определя според капиталовото участие на всяка страна в капитала на ЕЦБ, поставяйки страни като Германия и Франция на челно място в списъка.

Интересно е да се спомене и наличието на програмата за отпускане на заеми Emergency Liquidity Assistance (ELA), която се използва само в крайни случаи при нужда от спешна ликвидност на банковата система в еврозоната. В момента единствено гръцките банки ползват тази кредитна линия като размера на заема е около 85 млрд. евро към 11 август.

Не на последно място, ЕЦБ понякога използва и така наречената вербална интервенция чрез, която председателя Марио Драги през 2012 г. успя да успокои пазарите, заявявайки, че ще направи каквото се налага, за да запази еврото като функционираща валута. Оттогава остават и спекулациите дали ЕЦБ ще стартира програмата наречена Securities Markets Programme (SMP), чрез която централната банка ще може да изкупува неограничен брой активи при определени условия. Все още не е ясно дали няма да има легални и процедурни пречки пред стартирането на тази програма, основно поради забраната ЕЦБ да финансира дефицитите на страните членки на валутния съюз.


Легенда:

Public Sector Purchase Programme (PSPP) – Програма за изкупуване на активи (основно държавни облигации) с матуритет между 2 и 30 години. ЕЦБ таргетира да изкупува всеки месец по 60 млрд. евро активи от март 2015 г. до септември 2016 г., като програмата може да бъде допълнително удължена след края на този период.

Asset-backed Securities Purchase Programme (ABSPP) – Програма за изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа.

Covered Bond Purchase Programme (CVPP) – Програма за изкупуване на обезпечени облигации, като най-често те биват обезпечени с паричните потоци по ипотечен заем. ЕЦБ в момента изпълнява трета такава програма, като първата стартира през 2009 година.

Securities Market Programme (SMP) – Програма за изкупуване на активи, която беше активна от 2010 до 2012 г., и която беше стартирана с целта да се успокоят пазарите и да се спрат разпродажбите на дълг на страните от еврозоната. Активите закупени по тази програма са основно дългови инструменти на страните от периферията на еврозоната. На 20 август Гърция успешно изплати 3.2 млрд. дълг закупен чрез програмата SMP благодарение на отпуснатия първи транш пари от заема към ESM.

Long Term Refinancing Operations (LTRO) – Дългосрочни заеми, които ЕЦБ отпуска на търговските банки в еврозоната. Най-ниският матуритет е 3 месеца.

Main Refinancing Operations (MRO) – Краткосорочни заеми (обикновено с 1 седмица падеж), които ЕЦБ отпуска на банките в еврозоната.


Сподели статията