Разходите за труд в България и ЕС (1996-2014)

Конкурентоспособността на икономиката ни зависи както от производителността на труда, така и от разходите, които го съпътстват

Един от най-често използваните показатели за измерване на промяната на конкурентоспособността на една държава е така наречения индекс на разходите за труд1 на единица продукция (Unit Labour Costs Index или ULC).

Индексът измерва промяната на средните разходи за труд (заплати и социални осигуровки), необходими за производството на единица продукция за даден период от време. Колкото по-бързо нараства индексът, толкова по-бързо дадена икономика губи конкурентоспособност, поради поскъпването на производството.

Разгледали сме извадка от 10 държави от ЕС, която освен България включва както страни като Германия, така и някои от по-новите членки на съюза. Сравнението между динамиката на индекса на разходите за труд у нас и промяната в производителността на труда показва, че:

  • В периода 1996-2014 г. България е страната с най-бързо нарастващ индекс на разходите за труд. Това се дължи както на ниската изходна точка при правене на изчисленията (тежкият за страната ни период 1996-1997 г.), така и на бързото нарастване на разходите за труд в периода след 2007 г. Последното е следствие от увеличаването на осигурителната тежест през 2008 и 2009 г., но и на известен статистически ефект от съкращаването на нископлатени работници в началото на кризата.
  • Ръстът на производителността на труда у нас за периода 2001-2014 г. е по-нисък от този в Румъния, Литва и Естония, но чувствително изпреварва този в страни като Гърция, Испания и Италия. Ефектът от това върху конкурентоспособността на България е ясно видим както по линия на далеч по-доброто представяне на икономиката ни (в сравнение с гръцката, испанската и италианската) през последните години, така и по линия на състоянието на пазара на труда. Според последните данни на Евростат през ноември 2015 г. безработицата у нас е била 8,8% в сравнение с 11,3% в Италия, 21,4% в Испания и 24,6% в Гърция.
  • След 2010 г. България е страната с най-бързо нарастващи разходи за труд в извадката, като в същото време отстъпва по ръст на производителността на труда на Румъния и Литва.
Графика 1: Индекс на разходите за труд

В първата графика са представени годишните данни за номиналния индекс на разходите за труд  на единица продукция за 10 държави от ЕС (включително България). Базата тук е 2010 г., което означава, че показателят за 2010 г. е равен на 100, а този през останалите години се изчислява спрямо него и показва съответно нарастване или спад на разходите за труд за единица продукция.

Разглеждайки данните за десетте държави от извадката, могат да се направят следните изводи:

  • За периода 1996-2014 г. България бележи най-висок ръст на индекса, следвана от Румъния  и Естония. Все пак трябва да се отбележи, че стойността на индекса за България и Румъния е много ниска през 1996 г., съответно 3,6 и 3,5, което е една от предпоставките за размера на последвалия растеж.
  • България и Румъния също така водят по най-бърз среден годишен темп на растеж на индекса. Геометричната средна за периода (изключвайки 1996 г. поради сравнително ниската стойност на индекса за двете държави) за България е 23,1%, а за Румъния - 20,6%. Средният годишен растеж за другите държави варира между 0,8% (Германия) и 5,2%(Естония).
  • Германия е страната с най-стабилни стойности на индекса през разглеждания период, което донякъде обяснява и силното представяне на немския износ през последните две десетилетия. Индексът е едва 14,8% по-висок през 2014 г. в сравнение с 1996 г., като ръстът е основно концентриран в годините след началото на Голямата рецесия.
  • В годините преди кризата Гърция е страната с най-висок ръст на ULC, след този в България, Румъния и Естония, въпреки че растежът при последните три държави е значително повлиян от ниската начална база. В голяма степен ръстът на показателя за южната ни съседка се дължи на изпреварващото ръста на производителността на труда увеличение на разходите за труд. Това води след себе си до загуба на външна конкурентоспособност.
  • От началото на кризата (2008 г.) до 2014 г. най-висок ръст на ULC има в България (40,9%), последвана от Германия (13,8%). От друга страна ULC падат с 5,6% в Гърция и 5,1% в Испания за същия период. Относно България, растежът в този период е най-вероятно основно провокиран от бързия темп на нарастване на минималната работна заплата (от 220 до 340 лв.) и минималните осигурителни прагове (най-вече през 2008 и 2009 г., когато годишният ръст е над 26%). Не на последно място, средната заплата в България също расте значително след началото на кризата (поради съкращаване на нископлатен персонал в сферата на преработващата промишленост и строителството), което също влияе на индекса.
Графика 2: Производителност на труда

Втората графика показва знаменателя на индекса ULC (производителност на труда), с цел да се проследи дали промяната в ULC индекса за дадена страна се дължи на промяна на цената на труда или на промяна на производителността. Отново базата е 2010 г., но този път периодът е 2001-2014 г. 

Могат да се направят следните наблюдения:

  • Най-висок ръст на производителността на труда има в Румъния (92,1%), следвана от Литва (72,2%), Естония (49,6%) и България (45,2%). Сравнението на тези данни с растежа на ULC за същия период от време показва, че при всички държави разходите за труд са нараствали по-бързо от производителността на труда. За някои държави, като например Италия,  имаме големи разминавания - ULC растат с 34,4% през разглеждания период при спад на производителността от 6,5%;
  • Производителността на труда расте по-бързо в развиващите се пазари (относително по-бедните и по-слабо развитите) в сравнение с развитите страни;
  • В Германия производителността на труда се е повишила с едва 6,4% за периода 2001– 2014 г., което означава, че сравнително ниския ръст на ULC се дължи на умерен ръст в разходите за труд. Казусът с Германия стана популярен непосредствено след началото на кризата, когато стана ясно, че в годините преди Голямата рецесия, немската икономика е запазила своята конкурентоспособност докато държавите от периферията на еврозоната загубиха своята поради бързия темп на растеж на разходите за труд.
Легенда, забележки и заключения

Индекс на разходите за труд на единица продукция – данните са от базата с данни на Евростат и покриват периода 1996 – 2014. Индексът се състои от две части като в числителя се измерва съотношението на разходите за труд разделено на броя наети лица, а в знаменателя на индекса се измерва произведеното количество БВП разделено на броя наети лица. Това означава, че покачване на индекса може да е резултат както от повишаващи се разходи за труд, така и от спад на производителността на труда. В много от случаите, които разгледахме този материал, нарастването на индекса е резултат от по-бързо растящи разходи за труд в сравнение с растежа на производителността. Ако една икономика цели да запази своята международна конкурентоспособност, то ръстът на производителността на труда трябва да съвпада с този на разходите за труд, което би следвало да означава статичност на индекса, т.е. той да е равен на 100.

Индексът се измерва по формулата (D1/EEM) / (B1GM/ETO), където:

  • D1 са номиналните разходи за труд;
  • EEM са броя наети работници, без самонаетите;
  • B1GM е реален брутен вътрешен продукт с база 2010 година;
  • ETO е пълната заетост, включваща и самонаетите.

Следва да се отбележи, че използваната формула за пресмятане на ULC крие в себе си много подводни камъни, които трябва да се вземат предвид, ако се прави анализ на данните. Ето някои забележки:

  • Разходите за труд могат да бъдат силно повлияни от административно повишаване на минималната работна заплата, социални осигуровки, минимални осигурителни прагове и т.н.;
  • Тъй като данните са номинални, висок ръст/спад на цените/заплатите също може да изкриви стойността на индекса;
  • Разходите за труд се измерват съвкупно за цялата икономика (търгуеми и нетъргуеми сектори), което също е предпоставка за изкривяване на данните. Например, заплатите във всички експортни сектори на дадена държава могат да останат непроменени, докато тези в даден нетъргуем сектор (заплати на учители, лекари и т.н.) могат да бъдат повишени административно, което при равни други условия ще повиши индекса, без това задължително да означава загуба на конкурентоспособност в международен план. В този ред на мисли, всяка една промяна в структурата на икономиката, която не се отразява достатъчно бързо в теглата използвани за пресмятане на съвкупната стойност на разходите за труд, също ще изкриви стойността на индекса;
  • Данните за наетите лица в числителя на формулата не включват самонаети за разлика от данните използвани в знаменателя. Това също е предпоставка за изкривявания на стойността на индекса;
  • Поради промени в структурата на световната икономика и по-конкретно пренасянето на голяма част от разходите за труд към други части на света, индексът ULC има все по-малко значение като измерител за конкурентоспособността на дадена държава;
  • Всеки един макроикономически индикатор трябва да се използва с „едно на ум“ поради множеството предпоставки за изкривяване на стойността му, произлизащи от използваната методология. Агрегирането на данни обикновено пречи да се направи адекватен анализ на случващото се и затова е препоръчително да се използват (или поне анализират) данните на микро ниво. Проблемът става още по-сериозен, когато политици и централни банкери използват такива данни за воденето на определена политика, която може да се окаже в ущърб на една или друга група от обществото.

Сподели статията