Подоходно неравенство по света и у нас

Сред причините за подоходното неравенство в България е неефективността на държавните социални разходи

Неравенството при разпределението на доходите остава сред най-дискутираните теми, особено в развитите икономики в ЕС. Съществуват различни начини да бъдат измерени нивата на неравенство по света, както и да се определят причините за неговото наличие. Данните извеждат няколко интересни заключения за България:

  • Оказва се, че подоходното неравенство в България е малко под средните нива за света.
  • Въпреки това България е сред страните с най-високи нива на подоходно неравенство в ЕС.
  • Една от причините за това са неефективните социални разходи от страна на публичния сектор (пенсии и други социални помощи).
  • Когато се изключи ефекта от социални разходи, подоходното неравенство в България е под средните нива за ЕС.
ГРАФИКА 1 - Неравенство по света и у нас

В рамките на тази статия ще разгледаме Коефициента на Джини като индикатор за подоходно неравенство [1]. Коефициентът измерва степента на преразпределение на доходите в икономиката. Колкото по-ниска е стойността на индикатора, толкова по-равномерно са разпределени доходите.

Данните на Световната банка показват, че средната стойност на Коефициента на Джини за света е била 36,4х през 2012 г. [2] За сравнение, коефициентът в България достига 36,0х, което показва че подоходното неравенство в страната остава малко под средните нива за света, нареждайки се до страни като Италия, Испания, Португалия и Гърция.

Графика 2 - Поглед към Европа

Макар и нивата на подоходно неравенство в България да остават около средните за света, Коефициентът на Джини в страната остава далеч над средните нива за ЕС. Всъщност едва 2 страни (Естония и Латвия) регистрират по-високи нива на подоходно неравенство през 2014 г., според най-актуалните данни на Евростат. Коефициентът на Джини в България достига 35,4х спрямо средните нива за ЕС от 30,9х.

Графика 3 - Ръст на подоходно неравенство в България

Прави впечатление и че разликата със средните нива на ЕС се увеличава през последните 9 години. Докато Коефициентът на Джини в България е бил с едва 3% над средните нива за ЕС през 2006 г., то през 2014 г. разликата достига 14,6%. Увеличаващата се разликата се дължи на нарастване на подоходното неравенство в България, докато в ЕС нивата на неравенство остават относително непроменени през периода.


Графика 4 - Неравенство преди траНсфери

Сред основните причини за по-високите нива на неравенство в България спрямо ЕС е разликата при разходите за социално подпомагане от страна на публичния сектор. Всъщност, ако се премахне ефектът от социалните разходи, Коефициентът на Джини в България достига 50,8х през 2014 г., което е с 1,9% под средните нива за ЕС. С други думи, подоходното неравенство в България преди социални разходи (включително пенсии) е по-ниско от средните нива за ЕС. Преди социални разходи България се нарежда на 18-то място в класацията, което е с 12 места по-добър резултат спрямо позицията след социални разходи (втората най-висока разлика след Латвия).


Графика 5 - Социални траснфери

Социалните разходи имат за цел да преразпределят доходи (под формата на трансфери, финансирани чрез данъци) от хора с високи доходи към хора с по-ниски доходи. Данните показват, че в България тази система е по-неефективна спрямо останалите страни в ЕС и проблемът не се крие в размера на помощите. Социалните разходи в България достигат 13,7% от БВП през 2013 г. - по-високо ниво спрямо цели 8 страни. Това значи, че при равни други условия би следвало да очакваме, че след ефекта на социалните разходи Коефициентът на Джини в България трябва да е по-нисък от поне 8 страни в ЕС. Както видяхме от Графика 2 обаче, неравенството в страната е по-ниско единствено спрямо Естония и Литва.

Нещо повече, социалните разходи са нараснали от 10,8% от БВП през 2006 г. до 13,7% от БВП през 2013 г. В абсолютна стойност, през този период социалните разходи в България почти са се удвоили от 5,6 млрд. лв. до 11,0 млрд. лв. За същия период обаче, Коефициентът на Джини в страната се увеличил с 13,5%. С други думи, въпреки значителния ръст на социалните разходи в България, подоходното неравенство продължава да расте, което е сигнал за неефективност при преразпределението на доходите от страна на публичния сектор.

[1] Коефициент на Джини измерва до каква степен разпределението на доходите в икономиката се отклонява от перфектното. Стойността на коефициента варира в границите от 0 до 100. Ако коефициентът е равен на 100, това би означавало, че един човек в икономиката получава 100% от доходите (максимално неравенство). Ако коефициентът е равен на 0, това би означавало, че всички в икономиката получават равни доходи (перфектно равенство). Следователно, колкото по-ниска е стойността на Коефициента на Джини, толкова по-равномерно са разпределени доходите в икономиката.

[2] Данните за Коефициента на Джини през 2012 г. представляват най-актуалните данни от Световната банка към днешна дата. В статията са използвани стойностите на всички 72 страни, за които Световната банка е публикувала данни за 2012 г. Важно е да се отбележи, че методологията за изчисление на индикатора, използвана от Световната банка, се различава от методологията, използвана от Евростат, поради което се получават малки разлики в стойностите между двете бази данни.

Сподели статията