ИПИ представи анализ, който ясно демонстрира зависимостта между образованието на един човек, неговата икономическа активност и неговия доход. Анализът се базира на обработка на официални данни за доходите и условията на живот в България, предоставени от НСИ.
Графика 1: Доходи
На първата графика е показан средният месечен доход на работещите в зависимост от тяхното образование. Вижда се, че доходът при заетите висшисти е 3,5 пъти по-висок от този при заетите с начално или по-ниско образование – 978 лв. спрямо 276 лв. Хората с начално и по-ниско образование са и единствената група, в която средният доход при работещите е по-нисък от линията на бедност за страната (286 лв. за 2013 г.).
„Стълбицата на доходите“ на работещите в зависимост от нивото им на образование показва, че всяка следваща образователна степен води до ръст на средния доход с 50%:
- Средният доход на заетите с основно образование (420 лв.) е 1,5 пъти по-висок от този при лицата с начално и по-ниско образование (276 лв.);
- Средният доход при заетите със средно образование (631 лв.) е 1,5 пъти по-висок от този при заетите с основно образование (420 лв.) и 2,3 пъти по-висок от този при заетите с начално и по-ниско образование (276 лв.);
- Средният доход при заетите с висше образование (978 лв.) е 1,5 пъти по-висок от този при заетите със средно образование (631 лв.), 2,3 пъти по-висок от този при заетите с основно образование (420 лв.) и 3,5 пъти по-висок от този при заетите с начално или по-ниско образование (276 лв.).
От легендата на графиката може да активирате и данни за доходите на безработните, пенсионираните и неактивните лица, в зависимост от тяхното образование. Вижда се, че най-нисък е средният доход при безработните лица с начално и по-ниско образование – едва 179 лв./месец. При пенсионерите наблюдаваните разлики са по-малки, най-вече поради характеристиките на пенсионната система, която залага както долен праг на получавания доход (под формата на социална пенсия), така и своеобразен (максимална пенсия).
Графика 2: Риск от бедност
От данните може да се направи и оценка за риска от попадане в бедност при всяка една от разглежданите групи.
При работещите българи (които са показани на графиката), най-нисък риск от попадане в бедност има при висшистите (едва 2%) и при хората със средно образование (едва 6%). Средният дял на бедните в страната е 21%, което значи че както при работещите с основно образование (където бедните са 30%), така и при работещите с начално и по-ниско образование (цели 58%), рискът от бедност е по-висок от средния за обществото.
Други интересни разбивки могат да бъдат активирани от легендата на графиката. Вижда се, че:
- Най-висок е рискът от бедност при безработните лица с начално или по-ниско образование – 83%;
- При неактивните лица (тези, които нито работят, нито търсят работа) рискът от бедност е сравнително по-нисък от този при пенсионерите и базработните, а доходите са по-високи (Графика 1). Този контраинтуитивен резултат е донякъде следствие от изключването на децата под 16 г. от тази разбивка, но и показва, че голяма част от неактивността се дължи на наличието на нещо, което можем условно да определим като „достатъчен доход, без нужда от полагане на заетост“. Това може да са приходи от наем, лихви, вътрешни за домакинството трансфери и/или средства от чужбина и други.
Няколко методологически бележки
- Средният месечен доход, който се визира както тук, така и в публикациите на НСИ по отношение на бедността, е всъщност т. нар. "общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица". При изчисляването на този тип доход се използва за база доходът на домакинството, в което влиза съответното лице, като се взимат предвид редица допълнителни фактори. Например: възрастта и броя на неговите членове, както и обстоятелството, че членовете на всяко едно домакинство „споделят“ голяма част от неговите разходи, като по този начин понижават реалната им цена (напр. – достъп до интернет и кабелна телевизия). Повече за методологията на НСИ може да видите тук.
- Всички данни, представени тук, се отнасят за лица на 16 и повече години. Целта е осигуряването на по-добра съпоставка между образованието и икономическата активност, като от изчисленията се изключат децата.
- ИПИ дава оценка за риска от бедност и потенциалните доходи и според други фактори, между които големината на населеното място. Силно препоръчваме да се запознаете с резултатите от изследването, тъй като това е един от малкото подобни анализи на този тип данни в България.