Производството на превозни средства и части за тях бавно, но сигурно повишава значението си за родната икономика.
Както продукцията, така и износът на страната ни в този сектор стават все по-високотехнологични, но темпът, с който това се случва, е значително по-бавен от този в съседните Сърбия и Румъния. Като основен проблем се очертава неспособността на България да привлече сериозен инвеститор, който с присъствието си да създаде предпоставки за по-бърз растеж на сектора като цяло – именно по модела, по който това стана в нашите съседки.
Графика 1: Броят на наетите в икономическа дейност „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета”
продължава да нараства, въпреки спада на броя на населението на
страната. В периода 2000-2015 г. броят на наетите в сектора се увеличава
5,5 пъти, като след 2009 г. се задържа над 10 000 души, а през третото
тримесечие на 2015 г. за пръв път надхвърля 20 000 души. Това е в силен
контраст в сравнение с общата тенденция в промишлеността у нас, в която
броят на наетите за същия период намалява с около 15%.
Графика 2: Износът
на превозни средства и части формира все по-голям дял от общия износ.
За периода 2000-2015 г. стойността на изнесената продукция се увеличава
от 45 млн. лв. на 1,26 млрд. лв., като по този начин формира 2,76% от
общия износ на страната през миналата година. Стойността на износа се
увеличава във всяка една година от периода с изключение на 2012 г.
Общият износ на страната нараства по-бързо от този в сектора само през 3
от тези 16 години (2004, 2006 и 2012 г.). Това е причината за
нарастващия дял на износа на превозни средства (и части за тях) в общия
износ.
Графика 3: Износът на пътнически и други автомобили
заема все по-голяма част от износа на превозни средства и части за тях и
става все по-високотехнологичен. Нараства и износът на различни видове
трактори и велосипеди [1].
Графика 4: Въпреки чувствителното подобрение в представянето на сектора у нас след 2000 г., Румъния и Сърбия се представят много по-добре от нас.
През последните години автомобилопроизводството се превърна във водещ
фактор в сръбската промишленост, като след 2013 г. е всъщност основния
двигател на сръбския износ. Износът на автомобили и други превозни
средства формира близо 14% от общия износ на страната през 2014 г.
Същото важи и за северната ни съседка, където в този сектор продължават
да бъдат привличани сериозни чуждестранни инвестиции.
Графика 5: Чуждестранните преки инвестиции в автомобилостроенето в Румъния към
края на 2014 г. са над 3,24 млрд. евро, което е равно на 5,4% от общите
инвестиции в страната (малко над 60 млрд. евро). Сред водещите
инвеститори, освен Automobile Dacia и Ford, се нареждат още Preh,
Yazaki, Autoliv, Kimball Electronics, Schaeffler, Dräxlmaier и много
други.
В Сърбия безспорен тласък на сектора дава Fiat, инвестирайки над 940 млн. евро само за 4 години. Други водещи инвеститори са Michelin (370 млн. евро), Cimos (120 млн. евро), Robert Bosh (71 млн. евро), Magneti Marelli, Johnson Controls, Dräxlmaier, Mecaplast, Sigit, Lames и други. Общите инвестиции в сектора са над 1,7 млрд. евро, а заетите в него – около 27 хиляди души.
В България чуждестранните инвестиции в производството на различни превозни средства и части за тях към края на 2014 г. са около 255 млн. евро, което е едва 1,2% от общите чуждестранни инвестиции в страната (около 21,6 млрд. евро към края на 2014 г.).
[1] На графиката е показана разбивката на 5-те водещикомпонента, които формират 87% от износа по Глава 87 от комбиниранатаноменклатура (87. Автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети и велосипедии други сухопътни превозни средства, техните части и принадлежности)