Динамиката на бедността в България

Наличието на работа е основният фактор за "бягство от бедността"

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува анализ, който показва какво се случва с доходите на реални български домакинства в период от 4 последователни години. За целта са използвани персоналните данни от изследването на НСИ за доходите и условията на живот (EU-SILC), като домакинствата са разпределени в 5 групи (квинтили) според дохода им. Фокусът на анализа са най-бедните 20% от хората в страната и тяхното движение по стълбицата на доходите в периода на кризата и след това (2010-2013 г.). От анализа на ИПИ става ясно, че движението на лицата между различните доходни групи у нас е значително.

Близо 45% от най-бедните 20% в обществото през 2010 г. остават там през целия период до 2013 г. В същото време около 41% успяват да „избягат“ от тази група. Останалите 14% в някакъв момент се намират извън най-бедните 20% от обществото, но към 2013 г. отново попадат там.

Причините за това движение са различни при отделните домакинства. Например, при по-голямата част от избягалите от най-бедните 20% пенсионери не става дума за реално повишаване на благосъстоянието (доходите). В голяма част от разглеждания период размерът на пенсиите беше замразен. Въпреки това пенсионерите разчитат до голяма степен на доход, който е фиксиран, тоест не се влияе от нивото на безработицата. Така нископлатени лица, които са изгубили работата си и съответно своя основен доход в този период, „изтласкват“ част от пенсионерите от най-бедните 20%, заемайки тяхното място.

Когато става дума за реално повишаване на доходите, катализаторът почти винаги е наличието на работа. Цели 52% от заетите лица, които са избягали от бедност, се изкачват до третия или четвъртия квинтил на доходното разпределение. Това на практика означава, че техният доход се повишава с между 1,5 и 2,7 пъти.

Бележка: Всеки квинтил представлява 20% от обществото в зависимост от нивото на доходите. Така най-бедните 20% влизат в първия квинтил, а най-богатите 20% - в петия квинтил.

Положителният ефект от наличието на работа не спира дотук. Заетостта оказва влияние не само върху доходите на лицето, което работи, а и върху тези на цялото домакинство. Според ИПИ две от всеки три лица, които през 2010 г. са били в най-бедните 20%, а през 2013 г. вече не са, живеят в домакинство, в което едно или повече лица работи през целия период или е започнало работа.

Това е особено ясно видимо при разбивката на неактивните лица, които в огромната си част са деца. Цели 80,6% от неактивните лица, които са успели да излязат от най-бедните 20%, са всъщност деца (лица на възраст под 16 г. към 2010 г.), които живеят в домакинство в които някой работи или е започнал работа.

Последната графика показва динамиката на доходите на лицата във всяка една от петте доходни групи, като всяка серия демонстрира промяната в зависимост от позицията в доходното разпределение през 2010 г.