Търговски дефицити и излишъци на България

Към кои държави изнасяме повече, отколкото внасяме и обратно

След като представихме подробни данни за износа и вноса на България, идва ред да погледнем и какво се случва с разликата между тези два икономически процеса през годините.

Така нареченият търговски баланс показва разликата между износа и вноса на стоки и услуги на една страна, като стойността му може да бъде както положителна, така и отрицателна. Страни, които са конкурентни в международен план или са големи производители на някоя суровина (петрол, мед, злато, и др.), обикновено се характеризират с положително салдо по търговския баланс. За малки развиващи се и отворени икономики (каквато е България) по-характерно е търговският баланс да е отрицателен поради нуждата от внос на различни стоки и услуги, които да задоволят както растящото потребление, така и нуждата от инвестиционни стоки. Сумата на търговските баланси на всички страни в света е равна на нула, от където и произтича името на индикатора.

Ще започнем с една карта на света, която показва какви са търговските отношение на България (за стоки) с останалия свят през 2015 г. Без много изненади, най-висок отрицателен стоков търговски баланс България има с Русия, поради голямото количество внос на суров петрол и природен газ от страната, както и благодарение на намаляващия износ към тази дестинация. В бъдеще високият отрицателен стоков търговски баланс с Русия има тенденцията по-скоро да намалява предвид ниските цени на енергийните стоки, както и поради услията на България да диверфицира доставките на приорден газ. Тук е редно да се спомене, че цялостния търговски дефицит с Русия е по-малък поради притока на руски туристи през лятото, което националната статистика отчита като вид услуга, която България изнася за Русия.

На второ място по отрицателен баланс се нарежда Китай поради високия растеж на потребителски стоки от страната, докато износа на България към източната страна тепърва ще се развива. От другата страна на тази класация се нареждат Турция, Румъния, Гърция и Белгия, с които имаме сравнително висок стоков търговски излишък през 2015 г.

В следващата графика са представени данни на НСИ за търговския баланс на България (стоки и услуги), събрани от националните сметки на страната. Данните за износа и вноса от националните сметки се различават от тези предоставени от БНБ за търговията със стоки поради разлика в методологията, но тенденцията и при двата вида данни е подобна.

От графиката могат да се направят няколко извода:

  • Балансът при услугите се запазва положителен през годините, което се дължи основно на туризма, докато балансът при стоките през всички години е отрицателен.
  • Общият баланс е отрицателен през целия период с изключение на 2011 и 2015 г.
  • Балансът има най-висока отрицателна стойност през годините на икономически бум, което се дължи на високото потребление на вносни стоки и отчасти на вноса на капиталови стоки.
  • В годините след кризата, балансът по-скоро има тенденция да стои близо до нула, поради корекция от страна на вноса и силно представяне на износа.

В следващата графика може да се види динамиката на търговския баланс според видовете стоки. За целия разглеждан период, България има търговски излишък при потребителските стоки (с изключение на няколко години), докато при суровините и материалите има няколко години през които износът надминава вноса. При инвестиционните стоки и енергийните ресурси, търговското салдо е отрицателно, което е напълно очаквано поради невъзможността да произвеждаме тези стоки на местна почва.

Данните на БНБ позволяват и представянето на стоковия търговски баланс с регионите, с които България основно търгува. Докато търговският баланс с държавите от Балканския полуостров остава положителен през всички години от разглеждания период, то интересна тенденция е излизането на търговски излишък със страните от ЕС в годините след кризата. Търговията на стоки с Азия, Америка и другите европейски страни (основно Русия) остава отрицателен през всички години от разглеждания период.

В последната графика са представени данни за стоковия търговски баланс за 2015 г. разделен по видове стоки и региони. Най-голям търговски излишък се забелязва при суровините и материалите предназначени за ЕС, което вероятно се дължи на износа на медна руда и други подобни суровини. Голям излишък има и при потребителските стоки предназначени за ЕС и енергийните ресурси за Балканите. От другата страна на баланса (абстрахирайки се от дефицита при енергийните ресурси с Русия), виждаме голям дефицит при търговията на инвестиционните стоки с Азия и ЕС и суровини и материали с Америка.


Методологически бележки

  • Стойностите на търговския баланс на стоки и услуги са номинални, т.е. промените през годините отразяват както промени в количествата, така и промени в цените;
  • Не е изключено част от вноса и износа да се осъществява с цел реекспорт.
Сподели статията