Как се променя външната позиция на България през последните години?

Аналитичен преглед на платежния баланс на страната за периода 2007-2015

След като вече разгледахме каква е външната финансова позиция на България спрямо останалия свят, представена чрез данните за нетната международна инвестиционна позиция, и стигнахме до извода, че България намалява своите задължения (на нетна база), интересно е да се разгледа как се е променяла външната позиция на страната през годините. Тази информация може да се види най-подробно през данните за платежния баланс на страната, публикувани от БНБ.

Каква е връзката между МИП и Платежния баланс?

Макар и много хора да не са запознати с данните за международната инвестиционна позиция на една страна, то едва ли има човек интересуващ се от икономичeските процеси по света, който да не е чувал за платежния баланс. Платежният баланс (ПБ) представя размерът на транзакциите между резидентите на дадена страна и останалия свят. Самата дума "баланс" предполага, че сумата на всички статии е винаги нула, но реално съществуват така наречените балансиращи статии, които "изравняват" сумата на потоците до нула. Връзката между ПБ и МИП, е че първото представя данни за потоците (flows) за даден период (месец, тримесечие, година), докато МИП представя данните като запас (stock), т.е. това е моментна картинка, също както счетоводният баланс на една фирма дава информация за нейното финансово състояние към даден момент.

Платежният баланс на една страна се състои от 3 основни части – текуща сметка, капиталова сметка и финансова сметка. Транзакциите в капиталовата сметка обикновено на са големи, тъй като се отнасят основно до капиталови трансфери между страни, и затова я включваме към текущата сметка. Докато текущата сметка показва какви са паричните потоци между дадена страна и останалия свят свързани с "текущи" икономически дейности, то финансовата сметка показва как е финансирана текущата сметка (ако има дефицит) или как излишъка от текущата сметка се инвестира от резидентите.

Текущата сметка отчита различни по вид транзакции, но най-общо тя представя данни за (без претенции за изчерпателност):

  • Износа и вноса на стоки и услуги, които обикновено са основната част от текущата сметка;
  • Първичен доход, който представя паричните потоци по линия на възмездно правоотношение. Най-често тук се отчитат парите получени от резиденти работещи извън страната (т.е. това са временно работещи, извън страната на постоянно пребиваване), както и паричните потоци дефинирани като финансов доход (дивиденти, лихви по облигационни заеми и др.);
  • Вторичен доход, което отчита трансферни парични потоци, като например средства отпуснати от ЕС за текущо потребление (субсидии) или пари, които се пращат от нерезиденти (тук влизат например редовните парични трансфери на емигранти живеещи дълго време извън страната си);
  • Капиталовата сметка в случая на България отчита основно трансферни плащания от ЕС свързани с капиталови инвестиции, например за строежа на пътища.

В следващите 2 графики са представени данните за платежния баланс на България (стандартно представяне) за периода 2007 – 2015 г. Забелязват се следните тенденции:

Текуща и капиталова сметка

  • Сумата на текущата и капиталовата сметка започват с висок дефицит преди кризата (25,5% от БВП), който постепенно се превръща в излишък от 2011 г. нататък. Основните причини за това са по-малкият внос на стоки и услуги и притока на пари от еврофондове.
  • В годините преди Голямата рецесия, България има висок дефицит по текущата сметка заради високият внос, който надминава значително износа. За износа, вноса и търговския баланс на България вече написахме отделни статии, където подробно се разглежда динамиката през годините. По данни на ПБ, износът и вносът бележат пик през 2008 г., след това спадат рязко, а възстановяването е по-бързо при износа, което дори води до излишък по търговията със стоки и услуги през 2015 г.
  • След началото на кризата, дефицитът по сметка първичен доход намалява поради по-малкият доход от преки инвестиции, които получават нерезиденти инвестирали в България. Това води до по-малко отлив на пари извън България, но и създава предпоставки за по-малко инвестиции в бъдеще. Тази тенденция започва да се обръща през последните години.
  • Излишъкът по сметка вторичен доход се увеличава основно поради повече усвоени средства по оперативните програми на ЕС, което за нашата страна си е чист трансфер на средства и положителен паричен поток за ПБ и текущата сметка. Пикът на усвоени (реално платени) евро средства е през 2013 г., а след това потоците намаляват.
  • Капиталовата сметка също увеличава своя излишък поради повече усвоени евро пари.

Финансовата сметка, понякога наричана огледалната страна на текущата сметка, отчита следните транзакции, без претенции за изчерпателност:

  • Преки инвестиции, т.е. инвестиционни потоци към и извън страната, където собствеността на капитала е поне 10%;
  • Портфейлни инвестиции – транзакциите свързани с дълг и капитал, които не се класифицират като преки, т.е. собствеността е под 10%;
  • Депозити на резиденти и нерезиденти в страната/в страни от останалия свят;
  • Вътрешнофирмени заеми отпуснати от компанията майка към нейните дъщерни дружества или съответно погасяването на тези заеми;
  • Увеличаване/намаляване на валутните резерви на централната банка.

Финансовата сметка на България за периода 2007-2015 показва няколко интересни тенденции:

  • Напълно очаквано, забелязва се значително намаляване на инвестициите в България след началото на кризата, както по линия на дяловия капитал, така и по линия на портфейлните инвестиции и на реинвестираните печалби;
  • Нивото на преки инвестиции след кризата се движи в диапазона от 1-2 млрд. евро и остава сравнително стабилно, като делът на преките инвестиции в дългови инструменти е сравнително по-висок от този преди кризата;
  • Увеличават се инвестициите на български резиденти в чужбина, вероятно поради постепенно увеличаващата се финансова грамотност на хората и избора да инвестират част от спестяванията си във финансови инструменти извън България;
  • При портфейлните инвестиции движенията са сравнително малки, с изключение на 2014 г., когато имаме увеличение на пасивите, което най-вероятно се дължи на емитирания дълг от държавата във връзка с фалита на КТБ;
  • При сметката други инвестиции се наблюдава спад на външните потоци към местни депозити и междуфирмени заеми.
Сподели статията