Петролната зависимост за страните по света

Ниската цена на петрола заплашва икономиката на някои от страните-износителки

На срещата на Организацията на страните износителки на петрол (по-известна като OPEC), състояла се на 28 септември, държавите членки стигнаха до споразумение да намалят добива на петрол до нива от 32-33 милиона барела на ден. Решението цели да доведе до равновесие на цената на суровината и евентуално покачване, с оглед на значителния спад през последните години. От края на ноември 2014 г. средната месечна цена, както на петрола тип "Брент" така и на суровия американски петрол не се е задържала над 65 долара за барел. Това оказва натиск върху държавите, чиито приходи идват от износ на петрол. Част от тях дори се опитват да компенсират понижението в цената именно с повишаване на добива, като идеята е допълнителните продажби да компенсират за по-ниските приходи.

По данни на US Energy Information Administration (EIA) тенденцията е добивът на нефт и продукти като нефтен кокс, катран, газ, масла и минерали да се увеличава. Растежът се очаква да е значителен и през 2016 г. с оглед отпадането в началото нагодината на международните санкции наложени върху Иран. Според данни на OPEC 13,1% от световните запаси на суров петрол се намират именно там, а след отпадането на ограниченията за международна търговия страната се опитва да възвърне водещите си позиции.

Добив на петрол

През 2013 г. САЩ измества Русия от второто място по добив на петрол, а през 2014 г. заема първо място измествайки Саудитска Арабия. През 2015 г. САЩ продължава да е на първо място с 15 044 хиляди барела на ден. Следват я Саудитска Арабия с 11 949 хиляди барела на ден и Русия с 11 030 барела на ден.

Въпреки първото място по добив, САЩ се нарежда на трето място по износ на нефт и нефтени продукти през 2015 г. Това е резултат от високата консумация на суровините в самата държава. На първо място по износ през 2015 г. е Русия с износ на стойност 204 701 млн. долара, на второ място е Саудитска Арабия с 151 818 млн. долара, а износът на САЩ е на стойност 99 652 млн. долара. В подреждането следват: Канада - 71 736 млн. долара, Катар - 64 534 млн. долара, Норвегия - 61 054 млн. долара, Холандия - 58 617 млн. долара, Кувейт - 48 985 млн. долара, Сингапур - 43 341 млн. долара и Алжир - 32 799 млн. долара.

Износ на петрол

Различно обаче изглежда подреждането по процентно отношение между износа на петрол към общия износ на държавата за 2015 г. На първо място се нарежда Алжир с 94,3%, следвана от: Бруней - 93,0%, Кувейт - 88,8%, Саудитска Арабия - 72,6%, Казахстан - 71,0%, Катар - 69,4%, Оман - 62,0% и Русия - 59,5%.

При сравнение на износа на петрол към БВП за 2015 г. на първите места се нареждат част от същите държави: Кувейт - 43,4%, Катар - 38,7%, Бруней - 38,1%, Оман - 28,1%, Саудитска Арабия - 23,5%, Алжир - 19,7%, Казахстан - 16,1%, Бахрейн - 16,0%, Норвегия - 15,7% и Русия - 15,4%. Именно Кувейт, Алжир и Саудитска Арабия, които са на челните места и по двата показателя, са част от държавите членки на OPEC.

Високите проценти показват зависимостта на страните от добива на суровината. Само 5,7% от износът на Алжир не е обвързан нефт и нефтени продукти. При по-нататъшно намаление на цената на суровината търговският баланс на страната неминуемо ще стане отрицателен и тя ще бъде изправена пред сериозни трудности. Като пример може да се посочи друга страна членка на OPEC - Венецуела. През 2013 г. износът на Венецуела на нефт и неговите продукти беше 95,2% от общия износ на страната и се равняваше на 23,1% от БВП. След спада на цената на петрола държавата изпадна в икономическа криза, на която можете да намерите анализ в статията "Седем измерения на кризата във Венецуела".

Внос на петрол

От другата страна са държавите консуматори на големи количества петрол. Те също са зависими, тъй като без суровината няма да е възможно нормалното функциониране на промишлеността, енергетиката, а съответно и икономиката и ежедневието на потребителите на суровините и стоките свързани с тях. Намалението на цената на петрола и неговите продукти има положителен ефект върху държавите вносителки, тъй като това дава шанс за увеличение на потреблението и стимулира икономиките им.

През 2015 г на първо място по внос на петрол и петролни продукти е САЩ с внос на стойност 196 589 млн. долара. Следват Китай - 176 202 млн. долара, Япония - 111 199 млн. долара, Индия - 89 753 млн. долара, Германия - 89 531 млн. долара, Франция - 65 400 млн. долара, Холандия - 61 707 млн. долара, Италия - 47 662 млн. долара, Великобритания - 47 329 млн. долара и Белгия - 43 070 млн. долара. Първото място на САЩ се обяснява с голямото потребление на нефт в страната, както и с фактът, че страната внася нефтени продукти, които биват преработени и отново изнасяни. В първите 10 се нареждат и държави с икономики традиционно насочени към промишлеността като Германия и Китай.

Само Индия от първенците по абсолютна стойност на вноса влиза в първите десет държави подредени по процентното отношение на внос на петрол и петролни продукти към общия внос за страната за 2015 г. Подреждането е както следва: Танзания - 50,5%, Беларус - 30,1%, Зимбабве - 25,8%, Буркина Фасо - 25,8%, Гърция - 25,5%, Бахрейн - 25,1%, Индия - 23%, Фиджи - 22,8%, Сенегал - 22,6% и Кот д'Ивоар - 22,2%. Причината за разликата в двете класации е разликата в икономическото развитие и обемите на международната търговия. При сравнение на десетите държави по двата показателя виждаме, че вносът в Кот д'Ивоар за 2015 г. е 2 116 млн. долара, което е повече от около 20 пъти по-малко от вносът в Белгия. Общият внос за същата година на Кот д'Ивоар, обаче е почти 40 пъти по-малък от вноса на Белгия, което обяснява защо Кот д'Ивоар изпреварва Белгия в относително изражение.

При сравнението на вноса като процент от БВП държавите се нареждат по следния начин: Сингапур - 22,0%, Танзания - 16,6%, Беларус - 16,5%, Литва - 13,4%, Бахрейн - 12,7%, Зимбабве - 11,1%, Фиджи - 10,8%, Киргизстан - 10,7%, Гвиана - 9,9% и Малдивите - 9,7%.

България се нарежда на шестнадесето място в класацията с 8,4% на вносът към БВП на страната. По този отново са водещи държави с малки обеми на международна търговия.

Интересен случай е Бахрейн, тъй като се нарежда на челни места, както по внос така и по износ към БВП и общата търговия. Причината е, че макар и да има собствен добив страната е специализирана в преработката на суровината и големи количества нефтени продукти се внасят с цел преработка и износ. За 2015 г. износът на Бахрейн на петрол и петролни продукти надвишава вноса. Проблеми за държавите вносителки ще предизвикат евентуалното поскъпване и свиване на предлагането на суровината,тъй като липсва нейн заместител. Единствения начин за предпазване от този риск е развитието на отрасли и промишленост, необвързани с нефт, за да може дялът на зависимите отрасли в икономиката да намалее.

Преобладаващата тенденция от 2013 г., както при износа така и при вноса на петрол, е те да намаляват като процентно отношение към търговския баланс и БВП, макар и добивът да се увеличава. Голямо влияние има значителният спад в цената на суровината през периода, тъй като това води до намаление на стойността изчислена в долари. Ефект върху намалението на потреблението пък има пренасочването на част от него към екологични източници на енергия, биогорива и суровини.

След значителния спад на цената на петрола през 2014 г. голяма част от страните износителки бяха изправени пред икономически трудности, което подтикна държавите да направят промени и да насочат усилия към развитието на други отрасли от икономиките си.

Сподели статията