Българските научни изследвания са най-малко цитираните в ЕС

Българските и румънските учени най-малко сътрудничат в международни публикации

Дебатът около образователната система и научните институции в България обикновено се върти около образователния процес и способностите на кадрите, които произвежда висшето образование. Често пренебрегвана обаче е другата, не по-малко важна роля на университетите и научните институции – „правенето на наука“, публикациите, новите теории и изследвания. Част от причината за това е относителната липса на данни и възможност за сравнение между научните институции в страната и тези на останалите европейски държави.

Публикуваният от Европейската комисия доклад за иновациите и иновативния потенциал на отделните държави и региони в ЕС към 2015 г. обаче ни позволява да направим такова сравнение поне по няколко параметъра, тъй като в своята част описваща факторите, които позволяват развитието на иновации, включва именно стандартизирани показатели за състоянието и продуктивността на научните институции. В настоящия текст ще оставя общите изводи на доклада (според които способностите на Европа да генерира иновации като цяло спадат през последните години) настрана, и ще се съсредоточа върху изводите от индикаторите за състоянието на научната среда, с фокус върху позициите на България в европейски контекст

Абсолютни данни


Данните изобразени върху четирите карти на ЕС приемат прекалено различни стойности (особено що се отнася до научните публикации), които не позволяват поставянето им върху графика.

  1. Нови доктори на науката – броят новополучили титлата доктор на науките е белег най-вече за бъдещото развитие на науката в дадена страна. Смята се, че учените достигат своя „зенит“ в 50-те и 60-те си години, и по тази причина статистиката за новозавършилите учени по-скоро представлява обещание за постижения в средносрочен и дългосрочен план. Представянето на данните като брой нови доктори на 1000 души позволява сравнение между държавите, което не се влияе особено от броя научни институции и населението. По този показател се наблюдава значителна разлика между Източна/Южна и Западна/Северна Европа – ако оставим настрана Португалия и Словения (която има и най-много новозавършили доктори в ЕС на 1000 души), то лидери по този показател са северните страни, Великобритания и Германия. На дъното пък са Унгария и Полша. Тук България постига резултати сравними с тези на останалите източноевропейски държави.
  2. Брой научни статии писани от международни екипи – този показател е по-скоро белег за успеха на политиката на ЕС за улесняване на научните обмени и взаимодействието между различните научни институции. Разпределението тук е подобно на предишния показател, но на предни позиции излизат и Белгия и Холандия. Германските учени пък изглежда не са особено отворени към съдействие с колегите си от други държави. Заедно с Румъния, България тук се нарежда на последно място в ЕС с почти идентичен резултат, при това около 10 пъти по-нисък от този на лидерите.
  3. Научни статии в топ 10% на най-цитираните в света – броят научни статии понякога може да е измамен, тъй като се пишат и публикуват голям брой изследвания с относително ниска стойност за развитието на науката. Сравнението по позовавания позволява заобикалянето на този проблем, тъй като най-цитираните статии и изследвания са тези, които имат най-голямо влияние върху развитието на науката и които други учени ползват за основа на собствените си трудове. В този смисъл, показателят отразява приноса на отделните държави към световната наука. Тук отново е видима разликата Изток – Запад, като при повечето западноевропейски държави сред най-цитираните 10% на световно равнище трудове попадат около 10% от общата им научна продукция, при лидерите Великобритания и Дания съответно 14,2% и 13,2%. В Източна Европа средната стойност е 5-6%, а България отново застава на дъното – едва 3,5% от българските изследвания са сред 10-те процента най-цитирани в света статии.
  4. Процент завършили висше образование между 30 и 34 годишна възраст – този показател дава обща представа за нивото на образование на наскоро навлезлите в икономиката кадри. България е сред страните с относително нисък процент на хора с висше образование, но разликите с много от другите европейски държави не са чувствителни. Този показател е полезен по-скоро като общ фон, в контекста на който да се разглеждат останалите.

Нормализирани индекси

Графиката представя същата информация, но във вид на индекси стандартизирани на скала от 0 до 1, с цел по-лесно сравняване. Представени така лидерите по отделните показатели се открояват лесно и е възможна съпоставка между отделните сфери в различните държави. Представянето на относителните скали показва и обща тенденция в повечето европейски държави към по-добро представяне при общия брой завършили висше образовани и броя нови докторати, отколкото при публикуването на значими научни статии. Лидерите Дания и Швеция пък се справят много добре във всички категории.

Българската наука на фокус

Ръст в България се наблюдава само при новозавършилите доктори и общия процент хора с висше образование. Обратно – индексът на научни статии в международни екипи на практика не се променя, а този за статии сред 10% най-цитирани спада почти 3 пъти през периода, през който се изготвят докладите на ЕК.

Няма много поводи за спокойствие – точно обратното, изглежда че качеството и позициите на българската наука на европейско и световно равнище намаляват. Възможно обяснение на слабото представяне на България по повечето показатели може да се крие и в по-ниското начално ниво на страната спрямо останалите европейски държави. Ако това допускане е вярно, то би трябвало да наблюдаваме ръст на отделните показатели през последните години

Сподели статията