Какъв би бил резултатът, ако всички бяха гласували на предишните президентски избори?

Три сценария на преразпределение на гласовете на негласувалите

Преди избори една от основните линии на агитация, особено от страна на по-малките партии, е призив към гласуване и увеличение на избирателната активност. Аргументът с който е подкрепен този призив е, че по-високата активност намалява подкрепата за големите партии, за които се допуска че се справят по-добре в активизирането на електората си, и съответно води до увеличение на подкрепата за по-малките партии и техните кандидати.

Тъй като предстоят избори за президент, в настоящия текст ще разгледам как би се развило разпределението на гласовете и съответно представянето на кандидатите на предишните избори за държавен глава, проведени през 2011 г., ако част или всички от отказалите се от гласуване бяха гласували. Резултатите ще бъдат представени в две общи разпределения – едно в коeто гласуват всички негласували и избирателната активност е 100%, и второ в което до урните отиват 50% от негласувалите. За всяко от тях ще разгледам три различни сценария:

  1. новите гласове се разпределят поравно между всички участници в изборите;
  2. новите гласове се разпределят пропорционално според дела постигнат от кандидатите в реалното гласуване;
  3. новите гласове се разпределят между кандидатите получили под 15% и повече от 1% от вота – кандидатите на малките партии, за които се смята, че получават по-малка подкрепа заради ниската активност.

Преди да пристъпя към същинската част на анализа, трябва да направя няколко уточнения. Ползваните данни данни са от сайта на Централната избирателна комисия, като броят негласували (част от) чиито гласове се преразпределя представлява разликата между броя на регистрираните в избирателните списъци гласоподаватели и броя на подадените действителни гласове. Относително силно основание за свободно преразпределение (и подкрепа за втория сценарий в частност в частност) дава Martin Rosema (2007) - според него разликите между профила на негласувалите и подалите гласа си в серия избори в 15 европейски държави са незначителни. Част от особеностите на преразпределянето на гласовете на негласувалите през 2011 г. се дължат на обстоятелствата около вота – активност много близка до 50% и значителната разлика между първите двама и останалите кандидати.


1. Равномерно разпределение

Това е най-невероятният сценарий, тъй като допуска, че дори кандидати получили 0,2% от гласовете при реалното гласуване имат подкрепа сред негласувалите равна на тази на лидерите. Очаквано, това разпределение преднината на двамата лидери (Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин) намалява почти наполовина, но крайният резултат не се променя, тъй като от дела си губи и третият в класирането, Меглена Кунева.

При разпределянето на 50% от негласувалите равномерното разпределение генерира много кандидати с 2-3% от общия вот. Няма никаква разлика в класирането на кандидатите, а и разликите между тях остават пропорционални, като третият взема наполовина по-малко гласове от втория. Разликата между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин отново  намалява, но нито едно от измененията тук не биха повлияли на крайния резултат.





2. Разпределение според реалния вот

Новият резултат тук е почти идентичен на реалните избори. Причина за това е, че избирателната активност е много близка до 50%, и съответно „новите“ гласове са на брой почти колкото реално подадените и се разпределят в същата пропорция като в истинските избори. Резултатът е един и същ, независимо дали се преразпределят 50% или 100% от гласовете на негласувалите. Доколкото има изменения, те са маловажни.





3. Разпределение сред кандидатите получили под 15% и над 1% от вота

На президентските избори през 2011 г. на този критерий отговарят 6 кандидати от общо 18 (Меглена Кунева, Волен Сидеров, Стефан Солаков, Румен Христов, Сали Ибрям и Светослав Витков). Разпределянето на 100% гласовете на негласувалите между тях им дава по малко над 500 хиляди нови гласа. Това преразпределение води до най-чувствителното намаление на преднината на двамата лидери, като разликата между Меглена Кунева и Ивайло Калфин на практика изчезва. Останалите кандидати в тази категория достигат 8-9 % от общия вот, но не са близо до първите трима. Очаквано, делът на кандидатите с под 1% намалява още по-значително.

При разпределяне на 50% от гласовете на негласувалите сред същите седем кандидата разликата между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин намалява значително. Тук обаче все още има 5% разлика между втория и третия кандидат – иначе казано, дори и след разпределяне на 50% от гласовете на негласувалите между седемте кандидати в средата на класирането, те все още не се доближават до лидерите.




Изводи

Опростеното преразпределяне на гласовете на негласувалите, дори и само между конкретни кандидати в нито един от случаите не води до пренареждане на класирането на президентските избори през 2011 г. Това би било възможно единствено ако допуснем, че на изборите не са гласували само онези, които биха подкрепили един или двама конкретни кандидати, при това ако тези кандидати са сред седмината, които получават под 15% и над 1% от вота (в най-добрия случай – Меглена Кунева, тъй като тя е най-близо до лидерите в класирането).

Резултатите от тестването на третия сценарий са особено интересни, тъй като те до голяма степен отхвърлят твърдението, че средните по размер партии са най-ощетени от ниската избирателна активност, а големите печелят от нея, тъй като дори разпределянето на целия вот на негласувалите между кандидатите на „средните“ партии не довежда до промяна в подреждането.

Възможно е при избори с по-малка разлика между кандидатите значителен пик в избирателната активност, дори и без „новите“ избиратели да имат силни предпочитания към един или няколко от тях, да доведе до пренареждане.

Сподели статията