Една от често пренебрегваните тенденции е постоянно повишаващото се качество на живота. Причина за това е отчасти плавният, но постоянен темп с който се случват много от промените - от свиването на глобалната бедност до повишаването на достъпа до прясна вода. Друга причина са все още разлики между развития и развиващия се свят, върху които по-често се съсредоточават анализите и новинарските истории.
Настоящият текст представя една от най-стабилните, и вероятно невъзвратими тенденции на последния век - постоянното увеличаване на средната продължителност на живота на глобално равнище. Ще представя най-общите тенденции въз основа на данните за последните шест десетилетия, публикувани от Световната здравна организация и Световната банка.
Сравнение между 1960 и 2015 г.
Двете карти представят средната продължителност на живота според годината на раждане в 163 държави през 1960 г. - първата за която се публикуват обществено достъпни данни и 2015 г. - последната за която има налични такива. Необходимо е да се направи уточнението, че границите на някои от държавите са се променили през разглеждания период, но предвид плавната промяна в продължителността на живота това не се отразява значително на представените резултати.
Глобалната тенденция е към постепенно покачване на средната продължителност на живота, като за включените в картата 163 държави в разглеждания период средната стойност се е повишила от 53.3 години на 71 години (тези стойности са с няколко месеца по-различни от публикуваните от СЗО, тъй като тя включва няколко десетки повече държави). В нито една от тях не се наблюдава спад на средната продължителност, но разликите в темповете на ръст са значителни.
През 1960 г. има ясни разлики между отделните групи държави, и по-точно между отделните континенти. Докато в Европа и Северна Америка средните стойности гравитират между 68-70 години, то в Африка, Близкия Изток и Източна Азия повечето държави имат средна продължителност на живота от едва 45-50 години. С най-ниска продължителност на живота са държавните от Централна Африка, при някои от които тази стойност достига дори 30 години.
Данните за 2015 г. обаче демонстрират значителното „догонване“, случило се в страните от втората група през последните шест десетилетия. Докато в Западна Европа и Северна Америка продължителността на живота се е увеличила с 5-10 години през този период, то Източна Азия е настигнала западните държави, а в повечето африкански държави ръстът е с по 15-20 години.
Средна продължителност на живота по пол
Една от особеностите на данните за продължителността на живота е значителната разлика между мъжете и жените, демонстрирана във втория комплект карти. Няма държави, в които мъжете да живеят средно по-дълго от жените, като разликата в повечето случаи е от порядъка на 3-5 години. Има и случаи като Беларус, Литва и Русия, където разликата е значително по-голяма, съответно 11.5, 11,0 и 11,6 години; като цяло държавите с най-голяма разлика в средната продължителност на живота по пол са разположени в Източна Европа и бившия СССР. Най-малката разлика между половете пък се наблюдава в Мали (0,1 година), Нигер (1,9 години), Буркина Фасо (1,4 години).
Средна продължителност на живота в България
Следвайки тенденция характерна за цяла Източна Европа, в България в периода 1960-2015 г. се наблюдава умерен, но постоянен ръст на средната продължителност на живота. Първият период на подем е между 1960-70 г., когато продължителността на живота достига 71 години, и остава на тези си равнища до началото на демократичните промени. Тогава започва период на спад, достигнал своята най-ниска точка през 1997 г. (70,4 години). Оттам насетне се наблюдава по-бърз ръст до днес, когато продължителността на живота в България достига 75 години. Вероятно е тенденциите в този показател да са обвързани най-тясно с икономическото развитие на страната, тъй като увеличаване се наблюдава най-вече в периодите на бурен икономически растеж.
Заключение
Трудно е да бъдат изброени всички фактори, които стоят за ръста на продължителността на живота през последния половин век. Със сигурност сред тях са постиженията на медицинската наука, все по-широкият достъп до здравни услуги и лекарства, особено в развиващия се свят, значителният спад на детската смъртност, увеличеният достъп до храна и питейна вода. Данните обаче са недвусмислени – хората навсякъде живеят все по-дълго, и няма индикации подобряването на този показател да спре в близко бъдеще.
Специално по отношение на България като основни проблеми се очертават навременната диагностига и достъпът до качествени здравни услуги, които сме разгледали по-подробно в този материал.