Кога успяха да ни застигнат румънците?

Сравнение на България и Румъния по няколко икономичeски индикатора

След публикуването на експресните оценки за растежа на БВП на България и Румъния за третото тримесечие на 2016 г., отново на дневен ред изпъкна сравнението между двете най-бедни членки на ЕС. От данните става ясно, че румънската икономика е нараснала с 4,4% на годишна база за периода юли-септември, което я поставя на челно място по растеж в целия ЕС, докато за България остава второто място с растеж от "едва" 3,5% на годишна база. И макар растежът на българската икономика от началото на годината да е значително по-висок от първоначалните очаквания, изглежда северните ни съседи отново се представят по-добре от нас.

Колкото и да е трудно сравнението между две страни, в които стандартът на живот е близък, ще се опитам в тази статия да направя сравнение между икономиките на България и Румъния за периода от 1991 г. насам. За целта ще използвам няколко индикатора*, данни за които предоставят Световната банка и сайтът TheGlobalEconomy

Стандарт на живот и икономически растеж

Първото сравнение между България и Румъния е на база стандарт на живот и икономически растеж за последните 25 години. Сравнението за стандарта на живот е направен по БВП на глава на населението (в долари, измерено по паритет на покупателната способност). Използването на БВП като мерило за стандарта на живот има някои недостатъци, но към този момент няма друг индикатор, който по-добре да върши тази работа.

От данните се вижда, че почти за целия период от 1991 до 2007 г. България се радва на маргинално по-висок стандарт, а в годините след това Румъния започва постепенно да изпреварва България, като разликата през 2015 г. е от почти 4,000 долара, което е горе долу колкото БВП на калпак за същата година в Замбия. Една от причините за това северната ни съседека да ни изпреварва в годините след кризата е относително по-високия икономически растеж/по-слабия спад на БВП през последните няколко години, което ясно се вижда в графиката. Докато темпът на растеж в годините преди кризата е сравнително близък за двете икономики, то Румъния се справя по-добре в годините след това. За сравнение: според данни на Световната банка един поляк "е произвел" стоки и услуги за 26 135 долара през 2015 г., докато за средния германец същия показател е 47 268 долара. Стойностите за България и Румъния са съответно 17 511 и 21 403 долара.

Демография и пазар на труда

Проблемът със застаряващото население е актуален почти за всяка европейска икономика, включително България и Румъния. Интересно е обаче да се сравни моментното състояние на пазара на труда в двете страни. Според данни на Международната организация на труда, използвани от Световната банка, коефициентът на заетост в Румъния е значително по-висок от този в България през 2015 г. Коефициентът измерва съотношението на заетите в една икономика над 15 годишна възраст, спрямо цялото население. Коефициентът в Румъния е по-висок през целия разглеждан период като разликата между двете икономики почти изчезва през 2008 г., поради много динамичния растеж на заетостта в България в годините преди началото на кризата. След 2008 г. в България се наблюдава спад в заетостта докато в Румъния промяната е незначителна. В крайна сметка данните показват, че в северната ни съседка много по-голям дял от населението работи, което отчасти обяснява по-високия БВП на глава от населението.

Във втората графика може да се видят и данни за средната продължителност на живот в България и Румъния. България води по този показател до 2009 г., а след това продължителността в двете страни става почти еднаква.

Външен сектор

Следват набор от данни, при които България се справя по-добре от Румъния. Според данни за външния сектор на двете страни, българската икономика изнася повече стоки и услуги от Румъния. Делът за България стига 65,1% от БВП през 2014 г., докато за Румъния той е едва 41,2%. Това означава, че българската икономика разчита много повече на външните пазари, което е добра възможност за създаване на заетост и трупане на капитал, докато от друга стана това прави родната икономика по-уязвима на икономически и финансови шокове идващи отвън.

България изглежда относително по-привлекателна за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), след като делът им като процент от БВП е по-висок от този в Румъния през всичките години от 1999 г. насам. Въпреки, че се представяме по-добре тук, и при двете икономики делът може да бъде много по-висок, което би довело до по-бързо натрупване на капитал. Интересно е да се отбележи, че в годините преди кризата, делът на ПЧИ в България стига рекордни нива (31% през 2007 г.), докато в Румъния увеличението през същия период е далеч по-слабо. Силният приток на ПЧИ през тези години в България беше характеризиран от спекулативни потоци търсещи висока възвръщаемост, докато макар и ниски, сегашните нива на ПЧИ са далеч по-устойчиви, защото голяма част са насочени в инвестиции в сектора на производството и услугите.

Не на последно място, графиката позволява да се сравни относителното ниво на външния дълг на България и Румъния (за целта, трябва графиките за този показател да бъдат активирани от легендата). Според данни за 2014 г., българската икономика е по-задлъжняла, но както се вижда от графиката, динамиката на външния дълг в двете държави е много различна през годините. Докато Румъния започва "от нула" след падането на режима, то в България се наблюдава постепенно намаляване на задълженията до 2005 г. и силно повишение след това за две години в периода на икономическия бум и "горещите" парични потоци идващи отвън. Подробно за външния дълг на България и неговата структура писах през пролетта на тази година.

Финансов сектор

Друго интересно сравнение между България и Румъния може да бъде направено за финансовите сектори на двете страни. Данните в тази графика показват, че кредитите имат много по-голям дял в българската икономика в сравнение с румънската, което прави банките у нас по-важен посредник при финансирането на бизнес начинания. От друга страна, през 2015 г. за пръв път средните лихвени проценти по отпуснати кредити в Румъния са по-ниски в сравнение с тези в България. Има много фактори, които могат да влияят на лихвените проценти, но при равни други условия, по-ниската лихва означава по-малък риск.

БВП прогнози

Нека все пак и да погледнем напред, вместо да сравняваме само данни за изминали периоди. Според всички големи международни институции, икономиката на Румъния ще нарасне доста по-бързо от българската през 2016 и 2017 г. Европейската комисия (ЕК) очаква растежът в България през 2016 г. да стигне 3,1% и да се забави до 2,9% през 2017 г. докато в Румъния очакванията за тези две години са за растеж от 5,2% и 3,9%. Прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) поставят Румъния като първенец по икономически растеж в ЕС през 2016 и 2017 г.

Заключение

Колкото и да трудно да се направи сравнение между две икономики на база малък набор от икономически индикатори, е видно, че румънците ни изпреварват по стандарт на живот и икономически растеж, докато при много други индикатори ни застигат или вече са го направили. Промяната се случва основно след кризата, което говори за прилагането на по-добри икономически политики в северната ни съседка. Борбата с корупцията също не трябва да бъде пренебрегвана, а Румъния изпреварва значително България по изпълнение на конкретни мерки в тази област.


* Използваните индикатори са избрани на база тяхната сравнимост. Има и редица други показатели, които могат да се използват, за да се направи такова сравнение, но в много случаи зад привидно подобни данни, стоят различни методологии, което възпрепятства възможността да се направи точен сравнителен анализ. Статията не претендира за изчерпателност откъм използваните индикатори за сравнение и предложения за подобрения са добре дошли.

Сподели статията