Какво се случава с паричната политика в развития свят?

Преглед на паричната политика в Япония, САЩ, Великобритания и еврозоната

В света на паричната политика, 2016 г. ще остане в историята като поредната година, в която рекордно ниските лихвени проценти не успяха да дадат очаквания тласък на икономическия растеж. Основните лихвени проценти на централните банки на САЩ, еврозоната, Япония и Великобритания за поредна година останаха много близо до 0%, макар и да бяхме свидетели на едно до голяма степен очаквано, но минимално повишение на лихвения процент в САЩ с 0,25 процентни пункта до 0,75%. Поглеждайки назад към периода непосредствено преди началото на Голямата рецесия, лихвените проценти на централните банки бяха около 4-5%, с изключение на Япония, където паричната политика вече беше близка до нулата.

Тук е редно да се посочи, че освен чрез промяна на един или повече лихвени проценти, централните банки извършват монетарна политика и влияят на финансовите и икономическите агрегати и чрез други инструменти, които почти винаги се свеждат до изкупуване на финансови активи чрез различни програми, носещи няколкобуквени абревиатури. И докато лихвените проценти през 2016 г. останаха близо до нулата в развития свят, то програмите за изкупуване на активи имаха различна съдба за различните централни банки. Както се вижда от горната графика, Япония е абсолютен лидер по относителния дял на активи, които е купила и държи в баланса си централната банка на страната. Делът скоро ще стигне 100% от брутния вътрешен продукт на Япония, което е резултат от агресивните покупки на активи от страна на централната банка, но и значително по-големия опит при монетарния инженеринг, което направи ЯЦБ първата в света, която започна да изкупува и акции от финансовите пазари. ЕЦБ от своя страна, очаквано реши да удължи своята програма за изкупуване на активи до края на 2017 г., въпреки че едва ли има трезво мислещ икономист, който да вярва в тази крайна дата. Голямата картинка показва, че в рамките на 9-10 години, централните банки в развития свят са увеличили неколкократно собствеността си на финансови активи, които никой не може да каже как и кога ще бъдат разпродадени, ако въобще се намери купувач от частния сектор в близкото бъдеще да участва в такава сделка.

И все пак, успяха ли рекордно ниските лихвени проценти и програмите за изкупуване на активи да съживят световната икономика? Нивата на безработица успяха да стигнат, даже на места да паднат под предкризисните нива, разбира се с изключение на еврозоната. Дори и там, обаче, нивото през 2016 г. успя да слезе под психологическата граница от 10%. Инфлацията остава ниска, въпреки че се очаква значително повишаване през 2017 г., най-вече заради цените на петрола (и свързаните с него продукти), който в момента е значително по-скъп отколкото беше преди година. Икономическият растеж обаче остава сравнително нисък за след-кризисен "възстановителен" период, а нивата на частния и публичния дълг по света са по-високи от тези през 2007-2008 година.

През 2017 г. едва ли ще сме свидетели на значителни промени в паричната политика в развития свят. Докато може да очакваме леко затягане (вдигане на лихвените проценти) в САЩ, то в Еврозоната, Япония и Великобритания е много вероятно лихвените проценти да останат на сегашните си равнища. От друга страна, централните банки ще продължат да бъдат един много важен (като размер) играч на финансовите пазари и делът на финансови активи в счетоводните им баланси ще остане сравнително висок. Проблемът при този вид парична политика, е че тя макар и на теория да е временна, се превръща в постоянна, тъй като всички играчи на пазара свикват с нея. Другият проблем, е че при следваща глобална рецесия, която е най-вероятно "зад ъгъла", централните банки ще бъдат заварени в положение на изчерпан паричен арсенал.

Сподели статията