Здравословно ли живеем

65,6% от българите определят здравословното си състояние като добро и много добро

През 2015 г. 65,6% от българите определят здравословното си състояние като добро или много добро. Средното ниво за ЕС е близко - 66,9%, а като най-здрави се определят в Кипър (80,3%), Швеция (79,6%) и Норвегия (78,4%). България се нарежда на 17-то място в ЕС по този показател. Последното изчерпателно изследване на показателите за здравословен живот, обаче се отнася за предходната година (2014 г.).


Консумация на плодове и зеленчуци

Здравословното хранене е ключов фактор за здравословен живот. През 2014 г. едва 35,5% от Българите консумират плодове ежедневно, като това поставя страната на предпоследно място в ЕС. 26,9% от българите консумират плодове между 1 и 3 пъти седмично, а 24,3% между 4 и 6 пъти седмично. На първо място се нареждаме по процент от населението, което рядко или никога не консумира плодове - 13,3%. Прави впечатление, че най-младата възрастова група (15 до 24 години) се нарежда на първо място в категорията консумиращи рядко или никога с 19,7%. Видимо с увеличаването на възрастта консумацията на плодове също се увеличава.

Подобно е положението и с консумацията на зеленчуци. По ежедневна консумация на зеленчуци България се нарежда на 24-то място в ЕС - 38,5% от населението консумира зеленчуци ежедневно. 24,5% консумират зеленчуци между 1 и 3 пъти седмично, а 27,7% между 4 и 6 пъти седмично. Нареждаме се на второ място по процент от населението консумиращо рядко или никога зеленчуци – 9,3%. На първо място се нарежда Унгария, където обаче населението консумиращо ежедневно зеленчуци е 46,3%. Отново възрастовата група от 15 до 25 години води с цели 27,2%, които не консумират или рядко консумират заленчуци.

По-често плодове и зелечуци се консумират от населението с по-висока степен на образование и по-високи доходи, като жените консумират повече плодове от мъжете.

Индекс на телесната маса

През 2014 г. 44,6% от българите са с нормално тегло. По този показател страната се нарежда на 15-то място в ЕС. Най-голям процент от населението с нормално тегло е в Италия – 52,5%, а средното ниво за ЕС е 47%. По процент от населението под нормата за телесна маса страната се нарежда на 12-то място с 2,6%, а по процент на хората с наднормено тегло се нареждаме на 14-то място с 52,8%. В сравнение с 2008 г. се наблюдава намаление в процента на населението под нормата, както и в нормата за сметка на увеличение на хората с наднормено тегло. През 2008 г. те са били 50,8%.

С възрастта процентът на хората с наднормено тегло се увеличава. В първата възрастова група (от 15 до 24 години) процентът на хората с нормална телесна маса е 72,9%, а с наднормено тегло е 18,6%. Във възрастовата група от 35 до 44 г. процентът на хората с нормално тегло вече спада до 48,2%, а хората с наднормено тегло се увеличават до 49%. Прави впечатление, че във всички възрастови групи жените имат по-добри показатели, като по-голям процент от тях са в нормите. Въпреки това тенденцията за повишаване на теглото с възрастта е валидна и за двата пола. Най-голям дял на хората в категорията с нормална телесна маса отново формират хората с високи доходи и висока степен наобразование.

Физическа активност

През 2014 г. 82,7% от населението в България не е имало регулярна физическа активност извън работното място. Това ни нарежда на предпоследно място преди Румъния. Средното ниво за ЕС е 48,8%, а най-много са спортуващите в Дания. За сметка на това страната се нарежда на 8-мо място по процент от населението извършващо натоварваща физическа дейност по време на работа с 53% при среднониво в ЕС от 43,7%. Ако това се приеме като причина за липсата на извън работна физическа дейност данните не изглеждат толкова отрицателни. 7,3% от Българите са упражнявали физическа активност извън работното място като ходене, колоездене, посещения във фитнес и други между 1 и 150 минути седмично, където пак се нареждаме на предпоследно място. На последно място се нареждаме с 4,5% за категорията между 150 и 300 минути седмично, а 5,5% са упражнявали физическа дейност над 300 минути седмично. Средните нива за ЕС са 20,4% от 1 до 150 минути, 14,2% между 150 и 300 минути и 16,6% - над 300 минути седмично. Най-активно е населението на Дания, където 31% попадат в категорията на физически активните над 300 минути седмично.

Мъжете водят по този показател като 9% от мъжете са спортували над 300 минути в седмицата срещу едва 2,4% от жените в страната. Тенденция, която съвпада с наблюдаваната при показателя за телесна маса е, че показателят е най-положителен за младите, т.е. хората на 15-35 години са най-активни. Отново - хората с по-високи доходи и по-високо образование са по-активни.

Консумация на алкохол

Интересни зависимости се наблюдават и при консумацията на алкохол. Най-често консумират алкохол българите с високи доходи и висше образование. Страната се нарежда на 10-то място по процент от населението консумиращо алкохол ежедневно с 8,9%, при средно ниво за ЕС от 9,3%. Най-голям процент от населението пие ежедневно в Португалия – 24,2%, а най-малко в Литва – 0,6%. 19,6% от българите консумират алкохол поне веднъж в седмицата, а 25,3% поне веднъж в месеца. Учудващо страната се нарежда на 5-то място по процент на населението неупотребяващо алкохолни напитки с цели 23,3%. Този процент е спаднал в сравнение с 2008 г., когато 29,2% от българите не са консумирали алкохол.

В тази категория мъжете отново водят пред жените, като процентът на българите консумиращи ежедневно алкохол е 14,9% срещу само 3,6% за българките. Най-голям процент неконсумиращи алкохол има във възрастовата група от 15 до 24 г. – 46,7%. Консумиращите алкохол ежедневно са най-много във възрастовата група от 55 до 64 г. (12,9%), пиещите всяка седмица са най-много от 45 до 54 г. (28,5%), а консумиращите всеки месец са най-много от 25 до 34 г. (35,6%).

Тютюнопушене

България се нарежда на първо място процент от населението, което пуши тютюневи изделия. През 2014 г. 34,7% от българите пушат, като 28,2% са редовни пушачи, а 6,5% се определят като периодично пушещи. Средното ниво за ЕС е 24%, а най-малко пушачи има в Швеция – 16,7%. Положително е намалението на редовните пушачи в сравнение с 2008 г. в България когато те са били 30%.

По този показател мъжете в България отново водят, като 43,3% от мъжете употребяват тютюневи изделия срещу 26,8% от жените в страната. За разлика от предишните разгледани категории тук няма ясно изразена тенденция спрямо образованието и доходите. Възрастовите групи, в които пушачите са най-голям процент са от 25 до 34 г. (47,6%) и от 35 до 44 г. (50,9%).

46,5% от пушачите в България през 2014 г. пушат над 20 цигари на ден. Това ни нарежда на 4-то място в ЕС. Класацията води Гърция с 55,9%, средното ниво за ЕС е 31,5%, а във Финландия 100% от пушачите консумират по-малко от 20 цигари на ден.

По този показател отново се наблюдава лидерство на мъжете в страната. 55,1% от мъжете пушачи употребяват над 20 цигари дневно, а при жените пушачи този процент е 32,7%. Отново не се наблюдава ясна тенденция на база образование и доходи. Над 50% от пушачите в България във възрастовите групи от 45 до 54 и от 55 до 64 пушат над 20 цигари на ден.

Извод

Страната ни се намира на опашката на много от показателите за здравословен живот в сравнение с останалите страни от ЕС. Макар и да се наблюдават някои положителни тенденции, напредъкът не е достатъчен, за да се придвижим чувствително в класациите.

Жените в страната водят по-здравословен живот във всички показатели с изключение на извънработната физическа активност. Възрастовите групи от 15 до 24 и от 24 до 35 години са с най-положителните резултати за телесна маса и физическа активност. На фона на последните места по много от показателите, самооценката на българите за здравословното им състояние изглежда по-висока от реалната.

Използваните данни са от Европейското здравно интервю проведено от Евростат през 2008 г и 2014 г.

Сподели статията