Тазгодишният доклад „Свободата в света“ на Freedom House, публикуван по-рано този месец, дойде с няколко лоши новини. Авторите на класацията предупреждават, че политическите свободи и гражданските права в много от свободните страни биват уронвани, наблюдава се ръст на национализма и популизма, в резултат на което свободата в света като цяло намалява. В настоящия текст ще разгледам и представя основните изводи от новото издание на класирането.
Свободата в света
Разпределението на страните в света според двата основни показателя, които формират оценката на Freedom House, не е изненадващо – сред свободните страни се нареждат почти всички европейски и северноамерикански държави, а сред несвободните – повечето азиатски и африкански държави. Сред изключенията са страни като Беларус, Индия и Монголия, които макар да са заобиколени от свободни (респективно несвободни) държави, постигат съвършено различни резултати от съседите си.
Повечето южноамерикански и средноамерикански страни се разполагат в средата на спектъра, в категорията на частично свободните държави. Най-несвободните държави в света са Сирия, Еритрея и Северна Корея, а най-свободните - Норвегия и Швеция, но много западни държави се доближават до тяхното равнище.
Няма значителни разминавания между двата основни компонента на индекса. Иначе казано, няма страни в които да има значителни разминавания между политическите права и гражданските свободи (за включените в картата 171 държави, Pearson’s r = 0.96). Разпределението на населението пък сочи, че в свободни държави живеят 39% от жителите на света, в частично свободни – 25%, а в несвободни – 36%.
Динамика на индексите на свобода
За единадесета поредна година свободата в света намалява – това е основаният извод от новия доклад на Freedom House. Само през последната година в 67 от държавите се наблюдава спад на част или всички подиндекси, докато има ръст при едва 36. Най-голяма част от страните, при които се наблюдава ерозия на свободата, са в групата на свободните. Сред тях са Полша (-4 от общия резултат в рамките на година) и Унгария (-3). Най-големите сривове пък са при страни от частично свободните: Турция (-15) и Никарагуа (-7).
Сред основните причини, посочвани от Freedom House за упадъка на свободата, е ръстът на националистическите и популистки настроения в развития свят. Докато в свободния свят лидери като Виктор Орбан и техните етноцентрични и колективистки политики набират подкрепа и популярност, то в развиващите се държави много авторитарни режими (в това число Китай и Русия) се радикализират. Комбинацията на двете тенденции със свиването на ролята на САЩ като глобален лидер по време на управлението на Барак Обама в крайна сметка води до спад на гражданските свободи и политическите права на глобално равнище.
Свободата в България
Индексът на свободата в България е относително статичен през последните петнадесет години. Наблюдава се умерен ръст в периода преди икономическата криза, и умерен спад в периода след нея. Единственият по-рязък спад се наблюдава при компонента „политически права“ по времето на управлението на правителството, оглавявано от Пламен Орешарски в периода 2013-2014 г. Независимо от това, през целия период България е в групата на свободните страни, като ѝ липсват по около 10 точки, за да настигне световните лидери (крайното класиране представлява сбор от двата основни компонента: гражданските свободи се измерват по скалата от 0 до 60, а политическите права – от 0 до 40). Като цяло, България следва тенденциите на останалите свободни държави към отслабване на политическата свобода.
Разглеждането на подкатегориите на индекса за 2017-та сочат, че България постига високи резултати в областта на политическия плурализъм (14 точки) и свободата на изразяването и религията (14 точки). Най-зле страната се представя по отношение на върховенството на закона (10 точки) и функционирането на държавния апарат (8 точки), но дори и тези резултати не могат да бъдат определени като лоши на глобалния фон.