Познаха ли социолозите?

Партиите, които не влязоха в парламента, бяха подценени, а ВОЛЯ - надценена

Социологическите проучвания имат своята роля в предизборната надпревара, а отчасти - и в определяне на решенията на гласоподавателите. След като малко преди изборите за 44-то НС публикувахме материал, показващ минималните и максималните прогнозирани стойности за водещите партии и коалиции, сега е време за последваща оценка. Методологията на сравнението е достъпна в края на текста.

С нас се свързаха специалисти, които изказаха и аргументираха забележки относно нашия подход, посочвайки различния характер, цели и момент на сравняваните от нас социологически изследвания. Не твърдим, че текстът по-долу е перфектен методологически, напротив. Но предвид липсата на ясно разработен метод за сравнение сме подходили по начина, който ни се е видял най-уместен, без да имаме претенция за съвършенство. Приветстваме разработването на подобен инструмент и приемаме критиките към текста ни, но предвид наличните/достъпни данни, не виждаме друг подход за анализ на проблема, поне що се касае до изминалите избори.

Кой беше надценен или подценен?

Нека първо сравним минималните и максималните проценти, които агенциите прогнозираха, с крайните резултати от изборите. Трябва да отбележим, че минималните стойности включват и резултатите на агенции, които са давали и опцията "не съм решил за кого да гласувам". Вижда се, че:

1) Всяка една от трите "най-малки" партии от разглежданите, всъщност постига по-висок резултат от прогнозирания от социолозите. Докато при ДОСТ това се дължи на невъзможността за оценка на потенцалния вот в чужбина, то при "Да, България" и "Нова Република" проблемът най-вероятно е в подценяването на ефекта на гласовете в големите градове.

2) Единствената партия, която постига по-малка подкрепа от дори най-слабата прогноза, е ВОЛЯ.

3) ОП постигат резултати, които са сравнително близо до средата между минималната и максимална подкрепа, показана от проучванията.

4) Подкрепата за БСП, ДПС и ГЕРБ е по-ниска от максималната прогноризана, но е по-близко до максималната прогноза, отколкото до най-ниските стойности.

Кой позна резултатите от изборите?

Според нашите изчисления, трите социологически изследвания, които най-добре "предсказаха" резултата от изборите, са проведени от Aplha Research (януари 2017 г.), Тренд (февруари 2017 г.) и Exacta Research (март 2017 г.).

Alpha Research познава най-добре резултатите на ГЕРБ, "Да, България" и ВОЛЯ, докато Тренд е най-близко при ОП, ДПС и РБ. От своя страна Exacta Research услява да "улови" БСП и "Нова Република".


Методология

Разглеждаме само изследванията, проведени в периода 17 януари - 22 март 2017 г., като при сравненията в точността на социологическите проучвания не включваме тези за непоказаните на графиката партии (и особено ДОСТ, поради фактора "чужбина"). Изключили сме и изследвания, които не дават информация (или не сме открили такава) за всяка една от останалите партии в графиката. 

Включени са проучванията на: Тренд (01.2017 и 02.2017), Alpha Research (01.2017 и 02.2017), GALLUP International (01.2017 и две от 03.2017), ЕСТАТ (01.2017 и 02.2017) ЦАМ  (02.2017 и 03.2017), Сова Харис (02.2017), AFIS (02.2017), ИМП (03.2017) и Exacta Research (03.2017).

Важно: След забележка от наш читател преизчислихме данните за точността на прогнозите на агенциите, които оценяват и дела на хората, които не са решили за кого ще гласуват. Така в на 4-то място по точност се класира изследването на ЦАМ от март 2017 г. (буквално дни преди изборите). При втория подход най-точни излизат прогнозите на Тренд, Exacta са втори, ЦАМ са трети, а Alpha - четвърти. Така или иначе, в графиката сме оставили варианта, който използва оригиналните данни от проучванията, а не вторичните изчисления. Считаме първото за по-коректния подход, особено при положение, че по свое усмотрение сме изключили оценката за по-малките партии и ДОСТ от сравнението.



Сподели статията: