Бейби бумът от началото на века и ефектите му върху работната сила

Високата раждаемост в периода 2000-2009 г. означава, че през следващите няколко години все повече млади кадри ще влизат на пазара на труда

Материалът е съкратен вариант на статия, подготвена за бр. 830 на седмичния бюлетин "Преглед на стопанската политика на ИПИ.

Коефициентът на демографско заместване е един от рядко коментираните, но изключително важни показатели за демографското и икономическото развитие. Той показва съотношението между броя на лицата на възраст 15-19 години и тези на възраст 60-64 години - тоест очакваната степен на заместване (или възпроизвеждане) на работната сила.

Според последните данни на НСИ средният коефициент за страната през 2016 г. е 62,8%, което означава че на всеки 100 души на 60-64 г., на които предстои в скоро време да напуснат трудовия пазар, се падат по близо 63 души на 15-19 г., които да заемат тяхното място. От началото на века коефициентът следва трайна и стръмна тенденция на спад - през 2000 г. нивото му е 123,6%, което е близо два пъти по-високо от сегашното. На графиката коефициентът на демографско заместване е в червен цвят, а в син е показан коефициентът на раждаемост 15 години по-рано.


Причините за влошаването на коефициента във времето са много, но ключова роля играе раждаемостта в предходни периоди. Тя намалява трайно от 1974 до 1997 г. (от 17,2‰ на 7,7‰). Следва период на увеличаване до 2009 г., когато тя достига 10,9‰.

Известното стабилизиране на коефициента на демографско заместване през последните 3 години, за които има данни, се дължи именно на по-високата раждаемост в периода след 1997 (и в частност 2000-2003 г.), тъй като част от родените тогава вече “влизат” в групата на 15-19 годишните.

Тъй като “бейби бумът” продължава до 2009 г., като броят на новородените нараства с всяка година от периода, може да се очаква че коефициентът на заместване ще остане устойчив и дори ще нарасне през следващите 7-8 години. Това може да не доведе непременно до спад на средната възраст на работната сила, но в периода до 2030 г. почти със сигурност ще увеличи относителния дял на младите кадри, стига, разбира се, последните да не се влеят в редиците на неактивните или да не напуснат страната.

Огромна част от очакваното подобрение обаче ще бъде концентрирана в столицата, Бургас и Варна, които в същото време се радват и на най-благоприятни показатели по отношение на миграцията на населението. Най-малък (и почти никакъв) положителен ефект от повишената раждаемост в предходния период може да се очаква в области като Враца, Пазарджик, Разград, София (област) и Търговище.