Данните на Евростат за бюджетните баланси и държавния дълг на страните от ЕС за 2016 г. показват, че през изминалата година бюджетната консолидация и намаляването на държавния дълг на стария континент продължават макар и с бавни темпове предвид сравнително високия икономически растеж в много от страните членки.
- Съвкупният бюджетен дефицит на 28-те страни членки (ЕС-28) намалява от 3,0% от БВП през 2014 г. до 1,7% през 2016 г., докато същият показател за страните от еврозоната се свива от 2,6% през 2014 г. до 1,5% през 2016 г.
- Първенци по фискална дисциплина в ЕС през 2016 г. са Люксембург, Малта и Швеция, докато България също се нарежда сред фискално разумните страни със своя балансиран бюджет през 2016 г.
- От другата страна стоят страни като Испания, Франция и Румъния, където дефицитът през 2016 г. е над 3% от БВП.
- Интересна е динамиката на бюджетния баланс за последните 3 години при Гърция и Кипър, които успяват да постигнат бюджетен излишък през 2016 г. след относително голям общ дефицит през 2014-2015. От друга страна има и страни, при които бюджетната дисциплина се влошава през 2016 г., като например Румъния, Белгия, Унгария и Австрия.
При нивата на държавен дълг също се забелязват подобрения на европейско ниво, но темпът е сравнително незадоволителен предвид факта, че икономиката на ЕС и еврозоната се намира в своя цикличен пик на възстановяване.
- Общият държавен дълг в ЕС намалява до 83,5% от БВП през 2016 г. от 86,7% през 2014 г., а в еврозоната спадът е до 89,2% през 2016 г. от 92,0% през 2014 г.
- Най-голям спад на държавния дълг регистрира Ирландия, но това се дължи почти изцяло на ревизия на размера на БВП през 2015 г. Германия, Холандия и Дания са други 3 страни, които успяват да намалят значително държавния си дълг за изследвания 3-годишен период.
- Дългът расте най-много за разглеждания период в Полша, България и Финландия. На върха на дълговата класация остават обичайните заподозряни – Гърция, Италия и Португалия, а страните с най-малък държавен дълг са Естония, Люксембург и България.
Фискалните данни за ЕС и еврозоната през 2016 г. са положителни, но в никакъв случай впечатляващи. Голяма част от фискалната консолидация и намаляването на държавния дълг се дължи на висок растеж на номиналния БВП, а в страните, в които има реална консолидация, тя се постига по-скоро с увеличаване на приходи вместо с намаляване на разходи.
В заключение може да се каже, че икономиките на стария континент не се намират в добра фискална позиция да "посрещнат" евентуална нова икономическа криза, а и няма перпсектива тази позиция да се подобри значително през следващите години.