Доходите на най-богатите и най-бедните 10% в България

Най-голямо е разминаването по линия на доходите от работна заплата

Статията е съкратен вариант на материала „Доходите на домакинствата: откъде идват различията”, подготвен за бр. 831 на седмичния бюлетин „Преглед на стопанската политика” на ИПИ.

Данните на НСИ за структурата на доходите на домакинствата ни позволяват да направим сравнение между най-богатите и най-бедните 10% от хората в страната. Виждат се няколко неща:

  • Най-фрапантно е разминаването по линия на доходите от работна заплата. Те формират 65% от доходите на най-богатите домакинства и едва 31% при доходите на най-бедните, при средно ниво за цялата страна от 55%.
  • Доходите от самостоятелна заетост и трудовите доходи извън работната заплата са еднакво важни и за двата типа домакинства, макар със сигурност да става дума за крайно различни начини за тяхното изкарване.
  • Доходите от социални помощи формират значителна част (13%) от бюджета на най-бедните домакинства, като повече от половината са всъщност семейни помощи (включително детски надбавки). Средната стойност за страната тук е 3%, а за най-богатите 10% от домакинствата – едва 1%. И все пак – видно е, че „живот изцяло на помощи” е по-скоро изключение, отколкото практика, дори сред най-бедните.
  • Важно е да отбележим още, че докато средностатистическото българско домакинство се състои от 2,4 души, средният размер на най-бедните 10% от домакинствата е 3,54 души, а на най-богатите – едва 1,95 души. Това подсказва, че в групата на най-бедните домакинства влизат голяма част от многодетните семейства.
  • Пенсиите играят важна роля при най-бедните домакинства (29% от дохода), но тя е съпоставима със средните нива за страната (25%). Повечето пенсионери всъщност се разполагат между втория и четвъртия децил на доходното разпределение.
Всеки децил обхваща 10% от населението. Така първият децил (I) включва най-бедните 10% от лицата, а десетият децил (X) включва най-богатите 10%.

На следващата графика можете да видите разликата в структурата на доходите на домакинствата в замисимост от децила, в който се намират. Вижда се ясно, че основният „двигател” зад по-високите доходи е работната заплата.

В номинално изражение (в лв.) доходите от работна заплата варират от 447 лв./година на лице от домакинството в най-бедните домакинства, до 7 707 лв./година на лице от домакинството в най-богатите семейства. Колкото по-високодоходна група разглеждаме, толкова по-ниска е ролята на доходите от пенсии – очакван ефект от наличието на максимален размер за този вид плащания.