Резултатите от матурите по БЕЛ подчертават стагнацията на образователната система

Докато в столицата с матурата не се справят едва 2%, то в областите Ямбол и Кърджали се провалят една пета от явилите се ученици

Статията е публикувана за първи път в бр. 839 на седмичния бюлетин "Преглед на стопанската политика" на ИПИ.

Публикувайки последните резултати от държавните зрелостни изпити по български език и литература, проведени преди месец Министерство на образованието постави акцент върху по-малкия брой слаби оценки тази година. Наистина, повод за радост има - броят на скъсаните ученици през 2017 г. в страната като цяло намалява в сравнение с миналата година (от 4189 на 3887 ученика, т.е. с около 1%). Това, на което не се обръща толкова внимание е, че спадът в слабите оценки е само спрямо предишната година. Всъщност, тазгодишният процент скъсани ученици е второто най-лошо постижение в историята на зрелостните изпити.

По-малко внимание беше отдадено на лекия спад в средния успех на същата матура – от Добър 4,17 на Добър 4,13. Въпреки че е продължение на относително стабилната тенденция към спад на средния резултат през последните години, намалението с 4 стотни надали е толкова значителен белег за спад на качеството на образование, колкото знак за малко по-висока трудност на конкретното оценяване, както и потвърждение на липсата на чувствителни подобрения в качеството. По-лошото представяне и в броя на слабите оценки, и в средния успех донякъде може да бъде обяснено и със затягането на контрола и мерките против преписване през последните години – с други думи, оценките вече по-точно отразяват реалните способности на учениците.

Агрегираните данни обаче често скриват по-интересни тенденции на местно ниво. По тази причина тук ще разгледаме тенденциите в предоставените от МОН данни на областно равнище.


Картата посочва слабите оценки в отделните области на матурата по БЕЛ като процент от всички явили се ученици. Ясно личат значителните неравенства в качеството на образованието в различните области, които средната за страната стойност не успява да предаде. Докато в столицата с матурата не се справят едва 2%, то в областите Ямбол и Кърджали се провалят една пета от явилите се ученици. Положителен пример са резултатите в Смолян, където резултатите се повишават значително през годините, вследствие от целенасочените политики към подобряване на качеството на образованието.


Динамиката на слабите оценки по области ясно посочва затягането на контрола на зрелостните изпити. Товасе вижда в области като Кърджали, където процентът на слабите оценки през 2014 г. е бил 3%, но в рамките на три години се повишава повече от шест пъти. Сходна динамика, но с по-умерени разлики се наблюдава и в Ямбол, Пазарджик, Силистра и София (област). Интересен случай е Монтана, където делът на слабите оценки е намалял почти наполовина в рамките на последната година. Обратно при областите с традиционно по-високо качество на образованието (столицата, Пловдив, Варна, Бургас) не се наблюдават почти никакви изменения през последните години.


Промените на средната оценка най-общо следват тенденциите при слабите оценки. Тук обаче има известни белези на задълбочаващото се неравенство в образованието между отделните области, тъй като при лидерите се наблюдава леко подобрение на постиженията, докато при областите с по-слаби резултати тенденцията е към влошаване. Общата картина обаче насочва най-вече към стагнация и липса на промяна в системата на училищно образование.

Сподели статията