Кой работи най-дълго в Европа?
Разпределението на средната продължителност на трудовия живот в ЕС през 2015 г. показва ясно географско разграничение. Докато в източната и южната част на Европа хората работят средно между 30 и 33 години, то в северната част на континента средната продължителност на трудовия живот е доста по-дълга (37-40 години). Най-дълго работят шведите (41,7 години), следвани от холандците (39,9 години), а най-кратко италианците (30,7 години), следвани от българите (32,1 години).
Географското разпределение се нарушава единствено от естонците, които работят средно по 37,2 години (най-дългият трудов живот в източната част на Европа), и Белгия, където средната продължителност на трудовия живот е едва 32,6 години.
Поради значителните разлики в пенсионната възраст между мъжете и жените в много държави са налице значителни разлики между продължителността на трудовия живот при двата пола. Най-голямо равенство в този аспект е успяла да постигне Финландия, където разликата в продължителността на трудовия живот е едва 1 година, а най-голяма е разликата между половете в Малта – 13,2 години. Жените в островната държава работят средно едва 26,2 години.
В Италия разликата между половете е 9,7 години, в Ирландия – 8,2, като най-вероятно в тези държави освен разликите във възрастта за пенсиониране се намесват и други, най-вече културни фактори. Няма страни, в които жените да работят по-дълго от мъжете, а изводите за разпределението по страни важат и за разбивките по пол.
Продължителността на трудовия живот в България
През 2015 г. България е с втората най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот в Европа, като по-малко време се работи единствено в Италия. През годините, за които Евростат изчислява показателя, в България той е нараснал с 3,1 години – от 29 години през 2000 г. до 32,1 години през 2015 г., като този темп на ръст е малко по-бърз от средния за ЕС. В България се наблюдава относително малка разлика между дължината на трудовия живот между мъжете и жените – едва 2,6 години в края на разглеждания период, като с годините разликата намалява.
Заключения
Продължителността на трудовия живот е полезен измерител на способността на дадена страна да се справя със застаряването на населението си (и съответно да поддържа икономическата си активност) въпреки спада на раждаемостта. До голяма степен тя е знак за качеството на здравната система и навиците на населението, тъй като запазването на добро здраве за по-дълго време е сред ключовите фактори за задържането на активните на пазара на труда.
Показателят обаче не е непременно обвързан с производителността на труда, тъй като не взема предвид средния брой часове, прекарани в работа или произведеното от отделните работници.