Подновеният обществен интерес към случващото се в българските затвори ни подтикна да потърсим сравнителни данни за дейността на тези институции в други страни.
Данните, представени тук, са от Годишната наказателна статистика на Съвета на Европа (SPACE), които съдържат информация за 47-те страни, представени в Съвета, между които България и останалите 27 страни членки на ЕС. Статистиката в сферата на затворното дело се характеризира с редица особености в различните държави, поради което сме подбрали само част от индикаторите, наблюдавани от Съвета.
Данните за продължителността на излежаваните присъди в България към 1 септември 2016 г. показват, че 56,5% от тях са за период по-кратък от 3 години при средно 41,1% за страните, представени в Съвета. Най-фрапираща е разликата при присъдите за 6-12 месеца, каквито имат 17,5% от българските затворници - дял, който е два пъти над средния.
При вида на престъпленията, заради които се излежава присъдата, у нас доминират кражбите и влизането с взлом (общо 56% от присъдите), следвани от пътните престъпления (11,5%) и убийствата или опитите за убийства (12,3%). Средно за страните от Съвета на Европа, наред с кражбите, прави впечатление високият дял на излежаващите присъди заради престъпления свързани с наркотици (18,1%) и нападения и побой (8,7%). Икономическите и финансови престъпления, както и изнасилванията и други подобни видове престъпления също формират чувствително по-висок дял от престъпленията.
Други интересни наблюдения от сравнителния анализ:
- През 2015 г. в България избягалите от затвора или по време на трансфер са общо 15 души, като в абсолютен брой повече такива случаи има само във Франция (27) и Македония (66). В съотношение с общия брой на затворниците пред нас по бягства са само Финландия, Норвегия и Македония. Другите видове бягства у нас през 2015 г. (като набралото популярност “отклоняване” в момент, в който затворникът временно се намира извън пределите на затвора и не е под пряко наблюдение) са 30, като тук България е далеч зад страни като Испания (840) и Франция (651). В това отношение, дори ако вземем предвид разликите в общия брой на затворниците, България стои по-добре от почти всички други държави.
- Медианната възраст на населението в българските затвори е най-високата сред разглежданите страни, заедно с тази в Турция - 51 години. Това означава, че половината затворници в тези две страни са над тази възраст, а другата половина са под нея. Най-ниска е медианната възраст на работниците в Албания (29), Дания (31), Франция, Грузия и Литва (32).
- България не е сред страните, в които затворите се считат за пренаселени (над 100 затворника на 100 места в затворите). При средна гъстота от 90,2 затворника на 100 места, у нас стойността е 86,3. Най-висока е тя в Македония и Унгария (по 132), следвани от Кипър (126), Белгия (119) и Франция (116).
- В България има по-малко затворници в съотношение с населението - 117 на всеки 100 хил. души в сравнение с 128 средно за европейските страни, включени в изследването.
- Относителния дял на жените в затворите у нас (3,1%) е по-нисък от средните 5,5%. Сходен е делът и на лицата в българските затвори, които са граждани на други страни (3,2%), но там средната стойност за разглежданите европейски държави е 21,2%, като в Швейцария той достига 72%, в Норвегия и Италия 34%, а в Гърция и Австрия - над 50%.
- Смъртността в българските затвори през 2015 г. (56,7 смъртни случая на 10 хил. души) е два пъти над средната, а по-висока е единствено в Армения (72), Молдова (63) и Сърбия (61).