Матури по БЕЛ 2018: резултати по области

Делът на скъсаните зрелостници варира от 15% в Ямбол и Кърджали до 1,5% в столицата

Статията е подготвена за бр. 892 на бюлетина "Преглед на стопанската политика" на ИПИ.

Резултатите от майската сесия на матурите по БЕЛ показват, че значителните неравенства в качеството на училищното образование се задълбочават. Добра новина обаче е спадът на дела на слабите оценки, макар засега да е рано да се говори за дългосрочна тенденция.

Средни оценки на матурите по БЕЛ през 2018 г.

Тази карта показва средната оценка на държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) в 28-те области на страната. Спираме се на този изпит, тъй като той бива полаган от всички зрелостници и предлага сравнима оценка на тазгодишните им постижения. Разпределението на средните оценки на областно ниво не е изненадващо – традиционно в повечето области оценките са много близки до Добър 4, като няколко области като София-столица, Пловдив, Варна и Смолян постигат чувствително по-добри резултати спрямо останалите.

Динамиката на средния резултат по области е представена в графиката по-горе. Няма област, в която средната оценка да се подобрява тази година. Темпът на влошаване, обаче, е далеч от равномерен. Спрямо 2017 г., най-малко спадат резултатите в Бургас – с 4 стотни, и в Габрово – с 5 стотни. От другата страна застават Ямбол и Шумен, където средната оценка е спаднала с цели 32 стотни, както и Софийска област, където спадът е с 31 стотни. Ако продължи тенденцията, която се наблюдава през последните няколко години, поне две области – Ямбол и Кърджали, са заплашени догодина да имат среден успех „Среден“ вместо „Добър“, тъй като оценката им ще падне под 3,50.

Неуспешно положили изпита зрелостници

През 2018 г. изглежда няма значителна връзка между средния успех на матурата по БЕЛ и дела на учениците, които не са я издържали. Въпреки че и по този показател най-зле се представят областите Ямбол и Кърджали (с над 15% скъсани), висок е проценътът на неиздържалите и в областите Плевен и Силистра – малко над 10%. Като цяло обаче и тук няма изненади – в столицата почти всички явили се успяват да издържат матурата, но в много области значителна част от учениците се провалят. Този показател, съчетан с чувствителните разлики в средната оценка, насочва вниманието към сериозните неравенства в качеството на предоставяното образование (ако, разбира се, приемем, че към момента матурите и външните оценявания са единственият редовен и обективен измерител за резултати и качество на обучението).

Добрата новина тази година идва от дела на слабите оценки на зрелостния изпит, който намалява във всички области. Подобно на средната оценка, и тук динамиката не е хомогенна – докато в Пазарджик делът на скъсаните е намалял с над 5 процентни пункта в сравнение с 2017 г., в Ямбол, Кърджали и Бургас – с над четири пункта. Областите, където спадът е по-незначителен, са най-вече такива, в които скъсаните вече са много малка част от общия брой явили се ученици. Обръщането на досегашната тенденция към ръст на дела на неиздържалите матурата в редица области може да се дължи на по-добро съблюдаване на повишените мерки за сигурност, въведени преди няколко години, или като цяло на по-голям брой лесни въпроси, което помага за покриването на минималните изисквания.

Във всички случаи, необходимо е да изчакаме поне още година, за да установим дали спадът на  слабите оценки е устойчива тенденция или особеност на тазгодишния зрелостен изпит.

Сподели статията