Портфейлни инвестиции

Според целите си, инвестициите могат условно да бъдат разделени на два вида – преки и портфейлни. Портфейлни са тези инвестиции, които са свързани със закупуването на дялови или дългови ценни книжа с цел реализиране на печалба. Те се считат за „пасивни“ инвестиции, тъй като не водят до директно управление или контрол на емитиращото дружество, за разлика от преките инвестиции. Друг начин на реализиране на печалба от портфейлна инвестиция е чрез изменението на пазарната стойност на придобитите ценни книжа, т.е. тяхното препродаване в подходящ момент. За разлика от преките инвестиции, портфейлните такива са често с краткосрочен или средносрочен характер. 

От гледна точка на международните финансови потоци, като портфейлни инвестиции се класифицират тези, при които инвеститорът притежава или придобива по-малко от 10% от акциите на дружеството. Тези транзакции също се наричат "портфейлни потоци" и се записват във финансовата сметка на платежния баланс на дадена страна и оказват влияние върху нейната международна инвестиционна позиция. Международните портфейлни инвестиции могат да бъдат изключително чувствителни към външни и вътрешни за приемащата ги страна промени в икономическата и политическата обстановка. Влошаването на стабилността в една държава лесно може да доведе до отлив на международни портфейлни инвестиции, заради повишения риск от реализиране на загуби.

Реклама

Портфейлните инвестиции направени от местни лица в чужбина се считат за актив на една страна, а тези направени от чуждестранни лица в местната икономика се считат за пасив.

Например, през 2018 г. размерът на портфейлните инвестиции на български граждани и фирми в чужбина (актив за българската икономика) възлиза на 7,8 млрд. евро. Чуждестранните портфейлни инвестиции у нас (пасив за българската икономика) възлизат на 4,9 млрд. евро. Така страната ни има положителен баланс по отношение на портфейлните инвестиции от 2,9 млрд. евро (7,8 млрд. – 4,9 млрд.).

Основните причини за осъществяване на международни портфейлни инвестиции са три:

• Търсенето на възможности за реализиране на по-висока потенциална печалба от възможната на местния пазар (включително срещу потенциално по-висок риск);
• Търсенето на възможности за осигуряване на определено равнище на очаквана печалба срещу по-нисък риск от съществуващия в местната икономика;
• Опит за диверсификация на риска чрез инвестиране на част от капитала зад граница.