Международна инвестиционна позиция (МИП)

Международна инвестиционна позиция (МИП) може да се определи най-просто като баланса между външните финансови активи и пасиви на една икономика.

МИП включва данни за активите и пасивите на една държава по отношение на четири функционални категории: 1) преки инвестиции; 2) портфейлни инвестиции; 3) финансови деривати; 4) други инвестиции. Към активите на една икономика се добавят още нейните резервни активи.

Международната инвестиционна позиция на България се отчита от Българската народна банка (БНБ). Към края на 2018 г. международната инвестиционна позиция на България е отрицателна, което показва, че повече нерезиденти държат активи в България, отколкото българи притежават активи в чужбина. МИП на България към края на 2018 г. е показана на таблицата по-долу.

Какво показва положителната/отрицателната МИП

Стойността на МИП не трябва да се гледа сама по себе си като нещо „добро“ или „лошо“, тъй като нейната структура е далеч по-важна. Например: една икономика с висока отрицателна МИП поради голям размер на чужди инвестиции в реални производствени мощности, със сигурност е в по-добра позиция от друга страна с висока отрицателна МИП, съставена основно от натрупан външен дълг.

Отрицателната МИП показва, че чуждестранните пасиви на една страна надвишават нейните чуждестранни активи, както е в България. Обратно - положителната МИП показва, че чуждестранните активи на една страна (като Германия) надвишават нейните пасиви. 

По същата логика, висока положителна МИП не означава задължително ползи за съответната държава, особено, ако МИП е формирана от отпуснати заеми към неплатежоспособни икономики.  Сумата на МИП на всички държави по света би следвало да е нула, тъй като активите за едни, са пасиви за други.