Коефициент, който показва каква част от нетния (чистия) доход, който едно лице получава под формата на работна заплата, бива заместено от полагащите му се обезщетения за безработица. Например (в България) ако едно лице се е осигурявало на брутна заплата от 1 000 лв. (и съответно е получавало нетна заплата от 784 лв.), средномесечното обезщетение за безработица ще възлиза на 600 лева. Това се равнява на 77% или повече от три четвърти от нетния (чистия) му доход в състояние на заетост. Високият коефициент на заместване на нетния доход е една от основните предпоставки за възникването на т. нар. "доброволна безработица".