Брутният външен дълг на една държава е важен показател за
задлъжнялостта на икономическите играчи в нея към външни кредитори. Той включва
както задълженията на правителството, така и тези на частния сектор (банки,
фирми и др.). Високият брутен външен дълг е предпоставка за потенциални
проблеми с изплащането на задълженията, особено когато съществува значителен
валутен риск. Освен валутната деноминация (типът на валутата, в която е
задължението), за външния дълг на една страна е важно още:
- Каква част от него е краткосрочен дълг (падежът
предстои в следващите 12 месеца) и каква част е дългосрочен;
- В кои месеци/години падежират главниците
(основно за облигационни заеми) и има ли натрупване на падежиращ дълг в дадена
година;
- Каква част от дълга се характеризира с плаващи
лихвени проценти (променящи се динамично спрямо пазарен бенчмарк) и каква част
с фиксирани лихвени проценти;
- Каква част от дълга е търгуем (търгува се на
вторичен финансов пазар, което е предпоставка за рязка промяна в лихвените
проценти при финансова криза) и каква е нетъргуем (основно дълг към институции
като МВФ, Световната банка, и др.).