Капан на безработицата

Капанът на безработицата (КБ) показва какви са финансовите стимули на безработно лице, което получава обещетения за безработица, да започне отново работа. По-точно, КБ показва процента от брутния доход, който бива “отнет” като комбинация от начисляването на данъци, осигуровки върху получаваната заплата, както и от загубата на обезщетението за безработица и други социални помощи от страна на безработно лице.

Например: Георги получава брутна заплата (БЗ) от 1000 лв. и се осигурява за същата сума. След приспадането на данъци и осигуровки, чистата му (нетна) заплата (НЗ) става 784 лв. Георги губи работата си и има право на месечно обезщетение (нетен доход при безработица - НДБ) от 600 лв. Приемаме че той няма право на други помощи, освен помощите за безработица. Разликата между сумата, която получава като обезщетение, и сумата, която би получавал ако пак си намери работа за брутно заплащане от 1000 лв., е 184 лв. Така: КБ (%) = 100*(1-((НЗ-НДБ)/БЗ)) = 100*(1-((784-600)/1000)) = 100*(1-(184/1000)) = 100*(1-0,184) = 100*0,816 = 81,6%.

Капанът на безработицата за Георги, както и за повечето българи през последните години, е 81,6%. Това означава, че ако се завърне към заетост, той ще получава като чисто (нетно) възнаграждение само 18,4% от брутния си доход в допълнение на това, което получава като безработен. В същото време Георги ще трябва да прави разходи, свързани с ходенето на работа, и ще трябва да полага ежедневни усилия, за да получи възнаграждението си. Разбира се, периодът на получаване на помощи за безработица в България е ограничен. Когато изплащането им бъде преустановено, капанът на безработицата става много по-нисък и Георги има много по-голям финансов стимул да си потърси отново работа.