Как си търсят работа българите?

Едва един от всеки петима българи е склонен да се впусне в търсене на работа на състезателен принцип

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за развитието на пазара на труда през 2014 г. бяха безспорно положителни. Спад на безработицата и ръст на заетостта виждаме за пръв път от началото на кризата.

В същото време родният пазар на труда продължава да страда от сериозни дисбаланси, между които висок дял на структурната безработица (хора, чиито умения не срещат търсене от работодателите) и висок дял на дългосрочно безработните лица. Част от справянето с проблема „безработица“ е и подобряването на културата на търсене на възможности за заетост.

Данните на Евростат показват еднозначно, че безработният българин изостава в редица отношения. Така, например, едва 10% от българите използват интернет при търсенето на работа или изпращането на кандидатури, при средно 17% за ЕС.

От данните на НСИ пък става ясно че:

  • под 20% от безработните участват в конкурси и се явяват на интервюта или изпити;
  • над 50% от безработните установяват директна връзка с потенциален работодател;
  • над 70% от безработните търсят съдействието на роднини и познати.

Тъй като анкетираните от НСИ респонденти имат право на повече от един отговор, високият дял на лицата, посочили някоя от последните две опции, е нещо очаквано. В същото време, фактът че едва един от всеки петима българи е склонен да се впусне в търсене на работа на състезателен принцип е притеснителен. Въпреки това напредък през последните няколко години има.

Данните на НСИ показват, че все по-голям дял от безработните българи се опитват да си намерят работа по различни канали. С изключение на метода „Установяване на директна връзка с работодатели“, всички други похвати на търсене на работа стават все по-популярни (включително и състезателния принцип).

Напълно възможно е част от този ефект да се дължи на продължителната криза на пазара на труда – неспособни да си намерят работа по обичайния за тях начин, хората започват да мислят за алтернативни похвати. Остава надеждата, че един от дълготрайните ефекти от икономическата криза ще бъде именно подобряването на културата на търсене на заетост на българина. До този момент обаче промяната остава бавна и недостатъчна. 

Сподели статията