Първо бебето, после сватбата

Раждаемостта в България се оттласна от дъното

Публикуваните през тази седмица данни на НСИ за населението и демографските процеси през 2014 г. носят някои добри вести по отношение на раждаемостта.

  • Първата от тях е, че броят на новородените нараства за пръв път от 2009 г. насам, достигайки 67 585 деца при 66 578 за 2013 година. Причина за това е увеличеният брой на родените в градовете – там се раждат с 1 178 деца повече от 2013 година. В селата броят на новородените продължава да намалява, макар и с едва 1%. 
  • Втората добра новина е, че през 2014 г. поне за кратко е спряла тенденцията на увеличаване на дела на извънбрачните деца в страната. През 2013 г. такива са 59,1% от децата, докато през 2014 г. техният дял спада до 58,8%. В същото време продължава да нараства техният брой – извънбрачни са 39 773 от новородените през миналата година. Очертава се обаче обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак. (Броят на сключените бракове през 2014 г. също нараства, което предвид споменатата тенденция първото дете да предхожда сключването на брак (и заедно с по-високия отчетен коефициент на плодовитост), може да се разглежда като знак за повишаващата се сигурност у домакинствата. - бел. Явор Алексиев)

Седемте години на икономически растеж в периода 2003-2009 г. бяха съпроводени от постоянен ръст на броя на новородените - от 66 499 деца през 2002 г. до 80 956 деца през 2009 година. В периода на криза (2010-2013) този брой спадна до 66 578 деца през 2013 г. – най-ниското ниво от 2002 г. насам. Въпреки положителните данни за 2014 г. все още не можем да говорим за обръщане на негативните тенденции. И все пак, вземайки предвид демографската криза в страната, добрите данни си струва да бъдат отбелязани.

Но някои казват, че раждаемостта намалява?

Данните на Информационната система на ражданията на Министерство на здравеопазването показва, че до 17 април 2015 г. в страната ни са се родили 16 920 деца, което е с 1 434 по-малко от същия период на миналата година. По принцип Информационната система на ражданията отчита по-нисък брой на новородените от НСИ, чиито данни се базират на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Например, докато НСИ отчита споменатите вече 67 585 деца през 2014 г., Информационната система на ражданията отчита 63 806 деца, или с 3 779 по-малко. Това разминаване се дължи най-вече на несъвършенствата на системата на МЗ, които прекрасно са описани от Боян Юруков.

Данните на НСИ са далеч по-представителни и изчерпателни, поради което значимостта, която много медии придават на отчетеният от системата на МЗ спад на новородените от началото на 2015 г., е прекомерна. Това важи с особена сила, когато става дума за опити за анализиране на раждаемостта на регионално ниво, където разминаванията са понякога огромни.