Какво ни костваха политическата нестабилност и популизма през 2014

България може да се окаже страната с най-голям ръст на дефицита в рамките на ЕС

През последните две години един от водещите фактори, които възпрепятстват икономическия растеж у нас, е политическата нестабилност. В условията на възстановяващ се пазар на труда и реален (макар и анемичен) икономически растеж страната ни някак успя да загуби статута си на своеобразен пример за фискална дисциплина в рамките на ЕС.

Проектобюджетът на Министерски съвет за 2014 г. предвиждаше дефицит от 1,47 млрд. лв., равняващ са на 1,8% от БВП на страната. Според предварителните данни на НСИ дефицитът за 2014 г. възлиза на 2,34 млрд. лв. или 2,8% от БВП. В резултат на кризата с КТБ и негативните последствия от нея кредитният рейтинг на България бе понижен. Като допълнителна спирачка за икономическия растеж можем да обособим фактори като популистките заявки за национализация и временното спиране на средствата по някои от европейските програми.

Всичко това има своя ефект върху икономиката и публичните финанси - данните на Евростат показват, че България е страната с най-висок ръст на бюджетния дефицит през 2014 г. след Кипър. В номинално изражение дупката в бюджета нараства от 694 млн. лв. през 2013 г. до 2,34 млрд. лв. през 2014 година. Като процент от БВП дефицитът се увеличава от 0,9% на 2,8%, или с 1,9 процентни пункта.

Именно това е предварителната* и консервативна оценка за цената на политическата нестабилност и популизма в страната ни през миналата година. С оглед на очакваната ревизия на размера на дефицита и с оглед на потенциалните ползи, които страната ни е пропуснала по линия на неосъществени местни и чуждестранни инвестиции, реалната стойност е несъмнено по-висока.


* Евростат вече изрази резерви по отношение на качеството на данните, докладвани от НСИ, в частта на секторната класификация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ефекта на изплатените гарантирани депозити в КТБ върху дефицита на сектор „Държавно управление“. 

Сподели статията