Хората с увреждания – инструмент за печелене на обществени поръчки

От началото на 2015 се наблюдава изключително висока активност на регистриране на т.нар. “специализирани предприятия”

От началото на 2015 г. се наблюдава изключително висока активност на регистриране на т.нар. “специализирани предприятия”. В периода от 2005 г. насам във водения от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) регистър са вписани общо 223 специализирани предприятия, 96 (44%) от които са регистрирани само от началото на 2015 година.

Първоначалното изискване за да бъде регистрирано такова предприятие е за 50% дял на хората с увреждания в списъчния състав, но през 2010 г. то беше намалено на 30%. Това, обаче, не е причината за наблюдавания през тази година „предприемачески подем” в сферата на специализираните предприятия. Мотивацията е друга – промените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) от 2014 г., които поставиха специализираните предприятия в изключително изгодна позиция при конкурсите за възлагане на обществени поръчки. Как става това:

Министерският съвет одобрява списък на стоките и услугите, чието произвеждане/предоставяне се възлага на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания по реда на ЗОП. При предходното правителство този списък набъбна двукратно – до близо 400 дейности, между които услуги като туроператорски дейности, софтуерни услуги, строителни дейности и др. По реда на действащия закон възложителят не може да изисква гаранции за участие и за изпълнение от специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания. Освен това, в чл. 16 на ЗОП е упоменато, че дадени обществени поръчки следва да бъдат изрично запазени за специализирани предприятия, като другите кандидатури не се разглеждат, ако в процедурата участват специализирани предприятия, които могат да изпълнят поръчката.

В преобладаващата част от случаите през тази година не става дума за „нови” специализирани предприятия, а за обикновени фирми, които искат да се сдобият със статут на „специализирани”. В списъка на новорегистрираните предприятия има фирми, които имат дългогодишен опит в печеленето на обществени поръчки. Ситуацията е такава, че щом едно предприятие, предоставящо дадена запазена услуга, се регистрира като „специализирано”, другите на практика биват изтласкани от процедурите по ЗОП. Това, разбира се, създава стимули у конкурентите също да се регистрират като „специализирани предприятия”.

Проблемите тук са два – отсъствието на достатъчен капацитет и правомощия в АХУ за идентифициране и съответно предотвратяване на злоупотреби (признати и от самата институция) и крайно занижените изисквания за вписване в регистъра. Изискването за 30% дял на хората с увреждания в списъчния състав е прекалено лесно за формално достигане на фона на привилегиите, с които предприятията се ползват по текущия и евентуално бъдещия ЗОП. В списъчния състав на едно предприятие, наред със служителите на трудов договор и пълен работен ден, влизат:

  • сезонни и временни работници;
  • чираци или стажанти, в трудово или приравнено на него правоотношение
  • наети на непълно работно време
  • наети по мерки и програми за насърчаване на заетостта
  • работещи надомно или на дистанционен принцип
Това означава, че в момента е законно една фирма да наеме хора с увреждания по някоя от програмите за насърчаване на заетостта, след което да започне да печели обществени поръчки на техен гръб. 


Материалът е откъс от статията на Явор Алексиев и Виктор Тричков "Хората с увреждания – инструмент за печелене на обществени поръчки", подготвена за седмичния бюлетин на ИПИ. Пълният текст е достъпен тук.  

Сподели статията