Задължителното гласуване и България

В страните със задължително гласуване избирателната активност на последните парламентарни избори варира между 96,9% и 34,3%, при 51,1% за България.

"Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?"

Това е въпрос, чийто отговор с „да“ или „не“ не може да даде достатъчна яснота за ефекта от въвеждането на задължително гласуване. Причината е, че в страните, в които в момента се практикува задължително гласуване, избирателната активност на последните парламентарни избори варира между 96,9% и 34,3% (при 51,1% за България). Избирателната активност в тези държави не зависи толкова от задължителния характер на вота, колкото от предвидените санкции и - може би по-важно – тяхното прилагане. 

Колко разпространено е задължителното гласуване?

Задължителното гласуване далеч не е нова идея. Сред първите страни, които го въвеждат са Белгия (1892 г.), Аржентина (1914 г.) и Австралия (1924 г.), като и трите го прилагат до ден днешен. Разнообразни форми на задължително гласуване се прилагат в 26 от 199-те страни в базата данни на International IDEA. Сред тях има и страни от ЕС – Белгия, Гърция и Люксембург. Има и държави, в които дълго време гласуването е било задължително, макар вече да не е. В Европа такива държави са Холандия, Швейцария (с изключение на кантона Шафхаузен, където гласуването все още е задължително) и Италия.

Работи ли задължителното гласуване?

Нека започнем с това, че особеностите на избирателната система в страните, в които е възприето задължително гласуване, са изключително разнообразни. В някои страни (като Гърция и Люксембург) задължителното гласуване не се отнася за лицата на възраст над 70 години. В Парагвай и Перу тази възраст е 75 години. В Доминиканската Република и в Бразилия военните нямат право да гласуват. Имат значение още разстоянието, което лицето трябва да измине в деня на изборите, наличието на основателна причина за отказ от гласуване, образованието и други фактори. 

На графиката е визуализирана избирателната активност за последните 8 изборни надпревари за парламент в Белгия, Гърция и България. През целия период:

  • гласуването в Белгия е задължително и неспазването на закона води до санкции;
  • гласуването в Гърция е задължително и неспазването на закона първоначално води до санкции (до 2000 г.), но в последствие те биват премахнати;
  • гласуването в България не е задължително.

Точка „t-7“ показва изборите в Гърция през 1993 г., в Белгия през 1987 г. и в България през 1991 година. Вижда се, че страната ни постига избирателна активност от 83,9%, при 82,9% за Гърция и 93,4% за Белгия.

В последвалия период избирателната активност в Белгия се запазва около 90% и на последните парламентарни избори през 2014 г. („t“) е 89,4%. В България и Гърция последните парламентарни избори се падат съответно през 2014 и 2015 година. При гърците избирателната активност вече е 63,6% (или с 20 процентни пункта по-ниска от 1993 г., въпреки задължителното гласуване), а в България – едва 51,1% (или с 32 процентни пункта по-ниска от 1991 г.).

Ако в графиката активирате данните за Чили се вижда как избирателната активност в страната в периода на задължително гласуване („t-7“ до „t-1“) се запазва около 80-90%, а след отмяната на задължителното гласуване пада на 49% - по-ниско дори от стойностите за България.

Тези данни показват, че задължителното гласуване не е само по себе си предпоставка за повишаването на избирателната активност (спадът в Гърция, въпреки изискването за гласуване) и осигуряване на автентичност на демократичния процес (спадът в Чили след отмяната му). В много по-голяма степен ефектът от „задължението“ на гражданите да гласуват зависи от обхвата на санкциите, които се налагат при неспазването на закона.

Важни ли са санкциите?

В близо половината държави, в които е налице задължително гласуване, неспазването на закона (т.е. отказът от гласуване) не се санкционира на практика, въпреки че в повечето от тях има разписани санкции за целта.

Наличието (и прилагането) на санкции за спазването на закона за задължителното гласуване е една от основните предпоставки за постигане на устойчиво висока избирателна активност. Например, в приложената таблица ясно се вижда, че сред десетте страни със задължително гласуване, в които избирателната активност е най-висока, има само една, в която отказът от гласуване не се наказва. Също така, сред десетте страни с най-ниска избирателна активност няма нито една, в която да се прилагат санкции за неспазването на закона.

Това не прави санкциите „правилни“ или „морални“, но е показателно за тяхното влияние върху стимулите на избирателите да гласуват.

Ето и още някои интересни особености:

  • В Белгия задължителното гласуване е въведено с цел да се избегне натискът върху бедните да не гласуват. Ако неизразилият волята си гласоподавател работи в публичния сектор, отказът от гласуване може да бъде пречка пред неговото кариерно развитие.
  • В Гърция до 2000 г. има възможност нарушението на закона да лиши съответното лице от правото да му бъде издадена шофьорска книжка.
  • В Перу гласоподавателите получават подпечатани карти, които удостоверяват, че са гласували. Тези карти са необходими за ползването на някои публични услуги.
  • В Сингапур гласоподавателите, които не дадат своя глас, биват изключени от избирателните списъци и трябва да подадат молба, за да бъдат включени отново, както и да дадат обяснение защо не са гласували.
  • В Лихтенщайн рядко се налагат глоби, тъй като практиката показва, че разходите по тяхното събиране са по-високи от потенциалните приходи.
  • В Швейцария гласуването е задължително само в Шафхаузен, но глобата не е променяна от близо век и си остава 3 швейцарски франка.
Сподели статията