Инфограф публикува част от поредицата „25 години от ноември 1989: преди и след” на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). Графиките към материалите се базират на данни, предоставени ни от ЦЛС.
Виж още "Заплати и пенсии: 25 години преди и след 1989"
ЗАЕТОСТ (графика 1)
| методология и коментар Георги Ганев |
Първата графика показва делът на заетите лица от населението на страната. При анализа на данните за заетостта в периода преди и след 1989 г. трябва да се има предвид, че преди 1989 г. има силно институционализиран стимул да има фиктивно заети лица. Това са лица, които имат работно място, но то единствено и само попълва бройка, без човекът всъщност реално да добавя стойност и да създава продукт.
Обратно, след 1989 има ясно институционализиран стимул да има скрито заети (фиктивно незаети) лица. Този стимул е донякъде отразен в данните, които са използвани тук. Те са редът за заети лица в икономиката, оценен по методологията на националните сметки, която включва и опит (само опит) да се оцени и “скритата”, неотчетена заетост.
Използваните тук данни са на Total economy database, поради което има известни разминавания с НСИ. Трендът, обаче, е аналогичен. - бел. Явор Алексиев
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ на труда (графика 2)
| методология и коментар на Георги Ганев |
След запознаването със заетостта идва ред на поне също толкова важния въпрос колко производителна е тази заетост. Въпросът е колко реален продукт създава всеки зает. Конкретният показател е годишно произведен продукт от един зает, изчислен в константни условни международни EKS (Èltetö-Köves-Szulc) долари от 2014 година.
В този случай периодите на последните 50 години са три.
- От средата на 60-те докъм края на 70-те производителността расте - с някъде около 65% за 14 години, или някъде около 3.65% на година.
- След това има период от 16 години, в които показателят е практически в стагнация. Това приключва през 1995 година. Годините на финансовата и икономическа криза 1996-1997 г. са ясно видими.
- След 1997 г. има ясно изразена тенденция на нарастване на производителността - с около 77% за 16 години, или някъде точно същите (любопитно!) 3.65% на година.
Накратко, по този показател има две пречупвания на тенденцията - през 1979 г. към стагнация и през 1997 г. към нов период на ръст.
ДОХОД (графика 3)
| методология и коментар на Георги Ганев |
Третата графика илюстрира динамиката на реалния национален доход на човек от населението в България в сравнение със средния в света. Конкретният показател е реалният БВП на човек от населението, изразен в константни условни EKS (Èltetö-Köves-Szulc) долари[1] от 2013 с преизчислени покупателни паритети от 2005.
Данните за България са разделени на данните за средния реален доход в света и в графиката са дадени като проценти в повече или по-малко от средното за света.
За периода след 1989 г. нещата изглеждат интуитивно ясни - значителен спад до 1997 г., след това значително нарастване и нов спад след началото на световната криза. По-интригуващи, и със сигурност по-неизвестни, са данните за последния четвърт век до 1989 година.
Първоначално има значително нарастване на относителния български доход до средата на 70-те (пикът е през 1975 г., когато реалният среден български доход на човек по покупателна способност е бил почти 25% над средния световен). Следва значителен спад до самия край на “реалния социализъм”. Всъщност, неудържимият спад на относителния български доход започва не от разделната 1989 г., а поне от 1982 г. - 1989 г. маркира само едно леко ускорение на спада.
Накрая, особено любопитен е фактът, че по този показател разлика между 2013 г. и 1989 г. всъщност почти няма. И в двете години реалният национален доход на човек от населението в България е с около 3.5 процента по-висок от средния за света.
[1] Причините за избора на този показател са две. Първата е, че той е от малкото, за които са налични данни за целия период след Втората световна (1950-днес). Например, базите данни на Световната банка и на МВФ започват, поне за България, от 1980, а тези на Пен Уърлд Тейбълс - от 1970. Втората е, че характеристиките на EKS паритетите са за предпочитане пред алтернативните GK (Geary-Khamis) паритети, защото първите са базирани на Фишер идеален индекс, а вторите - на Пааше индекс, който е със стриктно по-лоши характеристики като индексно число.