Какво плащат работодателите и какво получават работещите в България и ЕС

Средният работник у нас дава най-малко 38% от това, което е изкарал, за данъци и осигуровки

Преди няколко месеца насочихме вниманието ви към факта, че една трета, от това, което българите изработват, директно отива за данъци и осигуровки. Разбира се, това важи само за сънародниците ни, които съвестно изпълняват данъчните си задължения.

Тук разширяваме картината, като освен данни за данъчната тежест у нас, ви представяме и такива за страните от ЕС* през 2013 година.

Правим и опит (нищо повече) за консервативна оценка на влиянието на данък добавена стойност (ДДС) върху портфейла на българския и европейския работещ. Всички данни визират т. нар. „среден работник“ - наето на пълен работен ден лице, получаващо 100% от средната заплата в индустрията или услугите.

Изводите следват, но преди това силно препоръчваме да обърнете внимание на бележките по методологията по-долу.

Някои изводи
  • България продължава да бъде една от страните с най-ниски данъци в ЕС, като данъчната тежест върху реалната брутна заплата на средния работник (брутна заплата + разходи за осигуровки на работодателя) е малко под 38%. Най-ниска е реалната данъчната тежест в Малта (под 30%), а най-висока в Белгия (почти 60%).
  • Най-високи са социалните осигуровки за сметка на работника в Словения (19,0%), Хърватия (17,4%) и Германия (17,1%), а най-ниски в Естония (1,5%), Дания (2,75%) и Ирландия (3,6%);
  • Най-високи са социалните осигуровки за сметка на работодателя във Франция (28,65%), Чехия (25,4%) и Естония (25,4%), а най-ниски в Дания (0%), Малта (6,8%) и Холандия (8,4%);
  • Данъците върху доходите са най-високи в Дания (близо 36%). Има три държави, в които данъците върху доходите на средния работник формират по-малка част от реалния му брутен доход, отколкото тези при българския среден работник. Това са Гърция (7,1%), Словакия (7,1%) и Полша (5,9%). И в трите, обаче, разходите за осигуровки са чувствително по-високи от тези у нас.
  • Най-високи са разходите за ДДС в Ирландия (5,5%), Дания (5,0%) и Хърватия (4,9%), а най-ниски във Франция (2,9%), Белгия (2,9%) и Люксембург (3,0%).
Бележки по методологията
  1. Данъчната тежест показва дела на реалния брутен доход, който освен нетната (чиста) заплата на работника и неговите разходи за данъци и осигуровки, включва и разходите на работодателя за осигуровки от името на работника. Това е на практика крайната сума, която работодателят трябва да плати, за да получи в замяна труда, който работникът предлага.
  2. Данните и съотношенията важат само за т. нар. „среден работник“. Това е наето на пълен работен ден лице, получаващо 100% от средната заплата в индустрията или услугите**. В зависимост от системата на данъчно облагане, данъчната тежест може да е различна за лица изкарващи повече или по-малко от средния работник (особено в държавите с прогресивно данъчно облагане и/или необлагаеми минимуми).
  3. Данните за дела на отделните данъци в общата данъчна тежест са от 2013 г. и са изведени от специализирания “Tax and Benefits Calculator” на Европейската комисия.
  4. При опитът за оценка на дела на данък добавена стойност (ДДС) е използван възприет от New Direction - The Foundation for European Reform (ND) подход. Прави се консервативна презумпция, че на облагане с ДДС подлежи 32,5% от чистия доход на средния работник. Методологията на ND не дава обяснение за подхода при изчисляване на ДДС в страни, в които различни стоки се облагат с различни ставки, но сравнително ниският дял на предполагаемия облагаем доход предполага, че евентуални отклонения по-скоро ще доведат до повишаване, отколкото до понижаване на ефекта от ДДС. Това важи с особена сила за страни като България, тъй като ND приема, че 35% от нетния доход на средния работник отива за наем, а едва половината от оставащите средства (точно 32,5%) се облагат с ДДС.
  5. Графиката не включва оценка на акцизната тежест. Основната причина за това е, че употребата на акцизни стоки е строго индивидуална. В същото време твърдите минимални акцизни прагове за различни видове стоки (като например горивата) означават, че в страните с по-ниски доходи (като България), акцизите могат да имат по-голяма тежест върху потребителите.
  6. Различните видове местни данъци също не са включени в общата оценка, по обективни причини.
  7. Осигурителните плащания показват общата осигурителна тежест, в която влизат всички видове осигуровки (вкл. здравните).


* Единствената страна, за която не са налични данни в използваните от нас източници, е Кипър.

** Средният работник е наето на пълен работен ден лице в сектори от C до K на НКИД-2003 от 2000 до 2007 г., а от 2008 г. в сектори от B до N на КИД-2008.


Сподели статията