Упадъкът на "Български пощи"

Традиционният пощенски оператор заема все по-малка част от пазара на пощенски услуги

Обикновено упадъкът на „Български пощи” ЕАД се свързва с либерализирането на пазара на пощенските услуги през 2011 година. Прегледът на отчетите на компанията за периода след 2004 г. обаче показва, че болшинството от проблемите са налице още в предходните години. Националният оператор започва да губи пазарен дял дълго преди кризата, а приходите му достигат своя пик през 2008 година. Предприетите до 2014 г. мерки за свиване на персонала и разширяване на обхвата на предоставяните услуги се оказват недостатъчни, поради което традиционният пощенски оператор заема една все по-малка част от пазара на пощенски услуги.

Пазарен дял на „Български пощи” ЕАД | Графика 1

В периода между 2004 и 2014 г. пазарният дял на „Български пощи” ЕАД  се свива от 50% на 17%. Това означава, че ако през 2004 г. 50 ст. от всеки 1 лв. даден за пощенски услуги е минавал през "Български пощи", сега това се случва с едва 17 стотинки. Сред основните причини за това са:

  • Спад на интереса към традиционните пощенски услуги, влизащи в обхвата на универсалната пощенска услуга (УПУ [1]). Информационните технологии в голяма степен представляват директна конкуренция на някои от традиционните пощенските услуги, като например кореспондентските пратки.
  • Трайна тенденция на нарастване на броя на участниците на пощенския пазар и невъзможност на Български пощи да се справи с конкуренцията, особено в сектора на неуниверсалните пощенски услуги (НПУ).
  • Основната част от приходите от пощенски услуги през 2014 г. (около 80%) се формират при неуниверсалните пощенски услуги, където делът на Български пощи през 2014 г. е едва 4%. Най-голям е интересът към куриерските услуги, които по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) формират около 65% от целия пазар на пощенски услуги.
Пазарен дял на „Български пощи” ЕАД при универсалните пощенски услуги | Графика 2

Преди 2011 г. Български пощи е своеобразен монополист в сферата на универсалните пощенски услуги. В последвалия период (2012-2014) нещата се променят, като през миналата година „Еконт Експрес” ООД вече държи 30% от пазара на универсалните услуги при едва 5% две години по-рано.

Според редица експерти от сектора „Български пощи” ЕАД губи битката със своите конкуренти най-вече в големите градове.

Разходи за персонал | Графика 3

В периода между 2006 и 2014 г. броят на служителите в „Български пощи” ЕАД спада от 14 768 до 10 794 (или с 27%). Въпреки това разходите за заплати и осигуровки през 2014 г. са равни на 66,5% от приходите от дейността на компанията. За сравнение, през годината преди либерализирането на пазара на пощенски услуги (2010 г.), те формират 62,0% от приходите, а през 2006 г. – едва 56,7%.

Въпреки че за периода 2006-2014 г. средната заплата на служителите се увеличава от 327 на 551 лв., основната причина за упорито високите разходи за заплати лежи по-скоро в ниските приходи на компанията. През 2006 г. общите приходите от дейността се равняват на 135,5 млн. лв., а през 2014 г. – на едва 129,3 млн. лв.

Структура на пощенската мрежа | Графика 4

Въпреки че преструктурирането на пощенската мрежа следва да е един от водещите приоритети на компанията, напредък в това отношение на практика няма, което води до по-високи разходи за компанията.

През 2014 г. броят на пощенските станции е 2981 и остава непроменен от 2008 г. насам. За целия период 2006-2014 г. са закрити само 6 пощенски станции. Цели 78,6% от пощенските станции се намират в селата. Повече от половината от всички пощенски станции се намират в села с население под 800 души.

Аргумент за съществуването на толкова голям брой станции е, че без тях въпросните селища не биха били обслужвани по предвидения по закон начин. Като се вгледаме в данните обаче виждаме, че в момента „Български пощи” ЕАД обслужват общо 5 177 селища. Това означава, че така или иначе в 42,4% от обслужваните населени места няма пощенска станция. Последните се обслужват чрез междуселищни пощальони или изнесени гишета.

Възраст на персонала | Графика 5

Възрастовата структура на персонала на „Български пощи” ЕАД се влошава с всяка изминала година. До 2009 г. броят на работещите на възраст под 30-годишна възраст е по-висок от този на работещите над 60-годишна възраст. През 2014 г. вече 48,5% от работещите в компанията са на възраст над 50 години при едва 38% през 2006 година.

Предвид бързо променящата се пазарна среда и средната възраст на персонала, инвестирането на средства в неговата продължаваща квалификация изглежда силно наложително. От 2006 г. насам обаче ръководството на „Български пощи” ЕАД заделя за целта по-малко от 100 хиляди лв. годишно.


[1] „Български пощи” ЕАД е т.нар. „задължен оператор”, който предоставя универсалната пощенска услуга (УПУ) на територията на страната. Финансовите загуби, които предприятието понася за изпълнението на това задължение, биват компенсирани от държавата. От 2011 г. насам други предприятия също имат право да предоставят услуги от обхвата на УПУ, след като получат индивидуална лицензия от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Индивидуална лицензия за извършване на услуги от обхвата на УПУ се издава за: приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки, кореспондентски пратки до 2 кг; малки пакети до 2 кг, печатни произведения до 5 кг; приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски колети до 20 кг; допълнителни услуги „препоръка” и „обявена стойност”.

Сподели статията