Какво очаква българската икономика до 2019 г.

Прогнозите на Министерство на финансите през последните години са прекалено песимистични по отношение на пазара на труда и прекалено оптимистични по отношение на кредитирането на фирмите и домакинствата.

През миналата седмица Министерство на финансите (МФ) публикува средносрочната си бюджетна прогноза за периода до 2019 г. В нея са включени и очакванията на МФ за развитието на българската икономика през следващите години. Тук ви представяме обзор на някои от най-интересните индикатори в тази прогноза – растежът на БВП, нивото на безработицата, както и кредитирането на фирмите и домакинствата. Хвърлихме и поглед назад към априлските прогнози от 2014 и 2015 г., за да видим как МФ се е справило с оценката на икономическите перспективи пред страната.

Прогнози за БВП

През април 2014 г. правителството на Пламен Орешарски очакваше ръст от 2,1% в края на годината, който постепенно да се увеличи до 3,4% през 2016 и 2017 г. Този ръст беше надценен - последвалата политическа и банкова криза в страната свалиха ръста на БВП до 1,4%.

През април 2015 г. второто правителство на Бойко Борисов очакваше годишен ръст на БВП от 1,4%. Както наскоро коментирахме, БВП нарасна с 3% през 2015 г., което макар да превиши значително прогнозите на правителството, до голяма степен се дължеше на ефекта от приключването на предходния програмен период за европейските фондове.

Прогнозата от 2016 г. е за ръст от едва 2,1%, последван от плавно нарастване до 2,7% през 2018 и 2019 г.

Прогнози за нивото на безработица

Както през 2014, така и през 2015 г. МФ очакваше по-бавен спад на коефициента на безработица от реално отчетения.


Например: през април 2014 г. прогнозата беше, че безработицата ще остане близо до 11% до 2017 г., а през април 2015 г. се очакваше тя да бъде 9,4% до 2017 г. В действителност още през 2015 г. безработицата падна до 9,1%.

Прогнозата на МФ за 2016 г. е, че нивото ѝ ще се понижи до 8,6% през 2016 г., но с оглед на данните за силен старт на годината на пазара на труда, очакванията на МФ отново може да се окажат по-мрачни от реалността.

Прогнози за кредитирането на домакинствата и фирмите

През април 2014 г. прогнозите за кредитирането на бизнеса и фирмите бяха меко казано оптимистични. Вместо очакваният ръст от 2,9%, беше регистриран спад от 1,6% при кредитите за домакинствата и цели 10,8% при кредитите за фирмите.


През април 2015 г. прогнозите отново бяха положителни – очакваше се ръст от 0,7% при кредитите за домакинствата и 2,6% при фирмите. Годината завърши отново със спад, макар и по-малък от този през 2014 г. – 1,3% при домакинствата и 1,8% при фирмите.

С оглед на тази динамика МФ очаква кредитите за домакинствата през 2016 г. да останат без промяна, докато тези за фирмите се очаква да се свият с 0,6%.

Заключение

В заключение можем да кажем, че прогнозите на МФ през последните години са прекалено песимистични по отношение на пазара на труда и прекалено оптимистични по отношение на кредитирането на фирмите и домакинствата.

И през 2014 и през 2015 г. очакванията за ръста на БВП бяха погрешни, макар и вследствие от противоположни фактори – политическа и банкова криза през 2014 г. и мащабно усвояване на европейски средства през 2015 г.

Напълно възможно е отчетеният през 2016 г. икономически растеж да се окаже по-висок от очакваните от МФ 2,1%, особено предвид високият дефлатор на БВП, който от министерството залагат (1,2% за 2016 г. при 0,4% през 2014 и 0,3% през 2015 г.).

Поне на този етап не са налице признаци в подкрепа на очакваното от МФ покачване на цените, което означава, че ако номиналната прогноза за растеж на БВП се окаже вярна, реалният ръст ще е всъщност по-висок (най-вероятно около 2,5-3%).

Скорошните заявки за чуждестранни инвестиции (ако се случат) и забавящият се износ са основните фактори, които могат да натежат в едната или другата посока на това уравнение, тъй като МФ очаква свиване на брутообразуването на основен капитал с 1,8% и ръст на износа от 4,5% през 2016 г.

Сподели статията