Демографията през 2015 г. и 60-годишен поглед назад

Външната миграция е една от водещите причини за демографската криза у нас

През миналата седмица НСИ публикува данните за демографското развитие на България през 2015 г. Това ни дава повод да хвърлим поглед назад и да направим някои сравнения със средните стойности на страните от днешния ЕС, за да видим поне част от предисторията и двигателите на сегашните процеси.

Раждаемост и смъртност

На първата графика са показани коефициентите на раждаемост и смъртност в България и текущите членки на ЕС за последните шест десетилетия (данните са до 2015 г. за България и до 2014 г. за ЕС). Те се измерват в промили (‰) и показват броя родени/починали на всеки 1000 души от средногодишното население. Когато коефициентът на раждаемост е по-висок от този на смъртност, има положителен естествен прираст на населението и неговият брой се увеличава. Когато е обратното (както е в България след 1989 г.) естественият прираст е отрицателен и населението намалява.

Вижда се, че:

  • Динамиката на раждаемостта в България не се различава значително от тази в ЕС. От 1990 г. насам раждаемостта у нас е по-ниска от тази в страните от ЕС, но в периода 2002-2009 г. страната ни се приближава до средните стойности. През 2015 г. раждаемостта в България е 9,2‰ (9,2 живородени на 1000 души население) при средно 10,1‰ за ЕС през 2014 г.
  • Проблемите у нас са по-ясно видими по линия на коефициента на смъртност, който през 2015 г. достига рекордните 15,3‰ (15,3 починали на 1000 души население).Това е най-високата стойност от 1965 г. насам. В ЕС този показател остава много по-нисък и стабилен, като след 2003 г. дори пада под 10‰.

Миграция

През 2015 г. страната ни са напуснали 29,5 хиляди души, а заселилите се у нас са 25,2 хиляди души, т.е. с 4,3 хиляди по-малко. Възрастовата и полова разбивка на външната миграция показва един от основните източници на ниската раждаемост у нас – високата миграция на жени на възраст 15-29 г. През 2015 г. те са 4,8 хиляди и са два пъти повече от заселилите се 2,4 хиляди. От легендата на графиката може да активирате и данните за миграцията на мъжете, които показват сходни стойности.

В останалите възрастови групи разликите между броя на заселилите се у нас и напусналите страната е много по-малка. Този тип миграция на млади хора оказва дългосрочно влияние както върху раждаемостта, така и върху смъртността и всъщност е основният катализатор на негативните демографски процеси у нас.

Причината е, че намаляващият брой на младите хора води до:

  1. Цялостен спад на броя на населението, което значи, че, за да изчислим коефициента на смъртност, броят на починалите се разделя на по-малък брой общо население, т.е. смъртността е по-висока;
  2. Влошаване на възрастовата структура на населението, което също оказва влияние върху коефициента на смъртност, тъй като все по-голям дял от хората в страната са възрастни;
  3. Спад на потенциалния брой на новородените през следващите години, което оказва влияние и в двете посоки – възрастовата структура се влошава по-бързо, а населението нараства по-бавно (или намалява по-бързо, както е в нашия случай).

Плодовитост

Негативният ефект на външната миграция върху раждаемостта се потвърждава от данните за тоталния коефициент на плодовитост. Той показва средния брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период в зависимост от повъзрастовата плодовитост за съответната година, а разликата между България и страните от ЕС (където има данни само за периода след 2001 г.) е минимална.

Между 1974 и 1997 г. тоталният коефициент на плодовитост у нас намалява от 2,29 на 1,09 деца. Следва период на покачване до 1,66 деца през 2009 г., последван от нов спад до 1,48 деца през 2013 г. През 2014 и 2015 г. тоталният коефициент на плодовитост у нас е 1,53 деца на една жена, което е близко до стойностите за ЕС от 1,58 деца на жена през 2014 г. С други думи: ако всички тези млади жени, които напускат страната, оставаха тук, можем да очакваме коефициентът на раждаемост у нас да бъде още по-близък до този в ЕС.


Така като основен проблем пред демографското развитие на България се очертава миграцията. Страната бива напускана предимно от млади хора, което без непременно да оказва влияние върху тоталния коефициент на плодовитост, дава ефект върху коефициентите на раждаемост и смъртност.

Разбира се тук роля играят и много други индикатори като по-ниската продължителност на живота у нас, качеството на здравеопазването и ниският (в сравнение с ЕС) жизнен стандарт.

Сподели статията