Миграцията към столицата е равносилна на тази към чужбина

В периода 2007-2015 г. 21% от миграцията е насочена към столицата, още толкова - към чужбина, а 58% - към други области на страната

Материалът е подготвен за проекта "Регионални профили: показатели за развитие" на ИПИ. На този линк можете да откриете и карти, описващи процесите на външна и вътрешна миграция между областите и в чужбина. Искам да изкажа специални благодарности на Божидар Радев (стажант в ИПИ) за помощта при обработката на данните на НСИ.

На фона на често цитираните данни за външната миграция на населението, миграционните процеси, които протичат вътре в страната, остават встрани от публичния интерес. Прегледът на данните на НСИ за периода между 2007 и 2015 г. показва, че цели 79% от миграцията всъщност е вътрешна за страната, като миграцията към столицата е 2,7 пъти по-ниска от общата миграция към останалите 27 области на страната.

Механичното движение на населението между областите в страната проследява лицата, които са променили своето обичайно местоживеене (настоящ адрес). Представените тук данни описват както вътрешната, така и външната миграция по линия на изселването на населението от дадена област. От 2007 г. насам данните за механичното движение на лицата между областите в страната включват и данни за външната миграция, поради което фокусът е именно върху периода 2007-2015 г. Подробни данни за миграцията от и към всяка една област през годините е достъпна на страницата на НСИ.

Този анализ разделя населението на всяка област на три групи: 1) насочили се към столицата; 2) насочили се към чужбина; 3) насочили се към друга област. Лицата, които променят обичайното си местоживеене без да напускат пределите на областта, в която са живели преди това (например лице, което се е преместило от Община Несебър в Община Бургас), не са обект на настоящия анализ.

Обща картина

В периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хиляди се преместват в столицата, а близо 156 хиляди – в чужбина. Останалите 430 хиляди души сменят обичайното си местожителство с такова в друга област на страната.

Миграцията към чужбина достига връх през 2014 г., когато 25,9% от лицата се насочват натам. През 2015 г. този дял спада до 25,4%, което обаче е втората най-висока стойност за периода.
Най-значителна за целия период е миграцията към чужбина от областите Кърджали (35,5%), Варна (30,5%) и Пловдив (29,8%). В противовес на тези данни, едва един от всеки пет души, които са напуснали София в периода 2007-2015 г., е заминал за чужбина, а останалите се насочват към други области на страната. Още по-малък е този дял в съседни на столицата области като широката Софийска област (едва 9,7%) и Перник (15,4%), откъдето най-голям дял сменят обичайното си местожителство именно в посока София (столица).

През всяка една година в периода 2007-2015 г. над 50% от лицата, които променят своето обичайно местожителство, всъщност отиват в някоя от другите 27 области на страната. Най-много лица се преместват в Пловдив (47 хил. души), Варна (44 хил. души) и Бургас (34 хил. души), а най-малко - във Видин (6,7 хил. души), Смолян (5,7 хил. души) и Кърджали (под 5 хил. души).


Отдалечеността от столицата определено оказва влияние върху решението за преместване в нея. Трите области, от които най-голям дял от населението в периода 2007-2015 г. се е насочило към столицата, са Софийска област (56,3%), Перник (50,5%) и Кюстендил (43,8%). В унисон с тенденцията за съсредоточаване на заетостта в Югозападния район на страната в София (вече над 66% от заетите в района работят именно в столицата), най-вероятната причина наред с близостта е трудовата миграция.

Най-малко са мигрантите към София от отдалечените Разград (9,4%), Сливен (13,9%) и Търговище (14,1%), следвани плътно от Кърджали и Шумен (с по 14,3%). Единствените области, от които заселилите се в столицата са били по-малко от 10% през някоя от годините, са Разград (през всяка година от периода 2011-2015 г.) и Кърджали (през 2015 г.).

Пълният текст на анализа може да прочетете на страницата на проекта "Регионални профили: показатели за развитие".

Сподели статията