Оръжейната търговия на България през погледа на SIPRI

Почти всички доставки на военна техника в страната са от СССР

Търговията с оръжие е тема, която относително често се оказва в центъра на обществения интерес – било то понеже няколко големи оръжейни завода дават работа на хиляди души и са основни икономически играчи на регионално ниво, било то заради споровете около поръчките на нова техника за нуждите на армията.

По тази причина, тук ще разгледаме накратко историята и динамиката на външната търговия на страната с оръжие, според начина по който страната ни влиза в базата данни на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI).

Преди да пристъпим към самите данни обаче, трябва да направим важно уточнение. Вместо да използва стандартните за външнотърговската статистика доларови еквиваленти, SIPRI е разработила собствена единица - стойност на показател за тенденция (trend-indicator value, TIV), която е основана на производствената, а не на търговската цена на оръжието. Където тя не е известна се използва стойността на най-близкия ѝ известен еквивалент (пълно описание на метдологията тук). Това цели сравнимост в по-дълъг исторически период, тъй като базата данни включва оръжейни сделки между различните държави в период от 76 години. Трябва да се има предвид и че базата данни не следи сделките с малки оръжия, които съставляват значителна част от българското производство.

Оръжейни доставки от България

От първата година, в която в базата данни има регистриран износ на оръжия доставени от България, обемите са относително постоянни. Правят впечатление три пика:

  • Първият е през 1986 г., когато са регистрирани поръчката и доставката на 22 самолета МиГ-21, с неизвестен произход от България за Камбоджа (което я поставя на първо място по износ, измерен в милиони TIV).
  • Вторият е през 1999 г., когато страната се лишава от значителна част от арсенала си, а най-голяма тежест има дарението на танкове Т-55 за Македония. Отново през 1999 г. има и значителна търговия с Ангола, където са доставени самоходни и преносими гаубици и танкове, както и за Етиопия, която получава значителен брой танкове Т-55 през България, произходът на част от които според SIPRI може би е украински или румънски.
  • Пикът през 2005 г. пък се обяснява с няколко сделки за доставка на танкове, бронетранспортьори и гаубици за Еритрея, а този през 2015 г. – с голяма доставка на бронетранспортьори и миномети за Ирак.

Класацията на основните търговски партньори до голяма степен се обуславя от описаните по-горе ключови доставки. Камбоджа застава на първо място, заради голяма стойност на доставените през 1986 г. бойни самолети, а останалите водещи държави са получатели най-вече на танкове и бронетранспортьори. По тази причина и доставките на бронирана техника формират най-голяма част от изнасяното през България оръжие – 384 TIV, спрямо 232 TIV при самолетите и 143 TIV при артилерията.

ОРЪЖЕЙНИ ДОСТАВКИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Данните за доставките към България включват целия период, покрит от базата данни, между 1950 и 2016 г. Докато при износа обаче партньорите са много и различни, то при вноса основният партньор е един – СССР. Почти всички доставки на оръжие за страната са били извършени преди началото на новата ѝ демократична история, при това на относително равни интервали. 

Съветският съюз е източник на почти всички видове внасяна военна техника – бойни самолети, бронирана техника, различни видове оръдия. В периода от 1991 г. досега има няколко значителни доставки: на втора ръка бронетранспортьори през 1999 г. и транспортни самолети през 2007 г. от Италия, четири кораба от Белгия в периода 2005-2009 г., хеликоптери от Франция и бронирани коли от Израел.

Според класификацията на SIPRI, най-голям дял в доставките на оръжие за България имат самолетите – 7676 милиона TIV, от общо 19 844 милиона. На второ място се нарежда бронираната техника.

Сподели статията