Защо не можем просто да сравняваме „произведеното” през 1988 и 2015 г.

Аналитичният подход на БАН е всичко друго, но не и професионален

Статията е подготвена за бр. 679 на седмичния бюлетин "Преглед на стопанската политика" на ИПИ.

През тази седмица в социалните мрежи се завъртя Таблица 15 от годишния доклад за 2017 г. на Института за икономически изследвания към БАН. Откриваме я във втората част на един иначе далеч не лишен от аналитични достойнства документ. Целта на тази таблица е да сравни производството на „важни за България продукти” през 1988 и 2015 г. 

Производство на "някои от важните в България продукти" през 1988 г. и 2015 г.
Защо такива сравнения са безумни

Икономиката в наши дни е насочена към сектори, чиито аналог трудно ще намерим в таблиците от 1988 г. Огромната част от добавената стойност в съвременните европейски икономики се генерира в сектора на услугите.

 

България не е изключение. Достатъчно е да дадем пример с 5-те милиарда лв. в ИКТ сектора, но за тази цел може да послужи и нещо друго – туризмът. Чуждестранните туристи, посетили България с цел почивка или работа през последните 12 месеца, за които има данни, са 7,03 млн. при 3,16 млн. за цялата 1988 г.

Но да се върнем на таблицата

Ще започнем оттам, че таблицата на БАН все пак включва някои стоки, чието производство през 2015 г. надхвърля това от 1988 г. Такива са производството на електроенергия, както и на пшеницата и царевицата, където последните данни (за 2016 г.) показват съответно с 20% и 37% по-голям обем от този през 1988 г. Незнайно защо обаче в таблицата не е включено производството на слънчоглед – 374 хил. тона през 1988 г. в сравнение с 1 699 хил. т. през 2015 г. и 1 838 хил. т през 2016 г. Това, повече от всичко друго, показва по какъв начин са били дефинирани „важните за България производства” – т.е. важните към 1988 г.

Цветната металургия също е „заобиколена”, въпреки че текущото годишно производство е на стойност близо 3 млрд. лв – т.е. е „важна част” от икономиката на страната. Производството на електролитна мед в България през 2015 г. (230 хил. т) е 4 пъти по-високо от това през 1988 г., а при алуминия разликата е близо 10 пъти в полза на 2015 г. Дори производството на олово (97 хил. т) и цинк (75 хил. т) запазват обемите си, като са съответно с 4% и 8% по-ниски от тези през 1988 г.

В таблицата на БАН обаче присъстват редица тъжни констатации, като преустановеното производство на автоматични телефонни централи. Не произвеждаме още радиоприемници, грамофони и магнетофони, макар по някаква причина те да не присъстват тук. Няма ги и 166-те хиляди пишещи машини произведени през 1988 г., които явно също не са били толкова „важни”, че да намерят своето място сред избраните продукти.

Успешни примери съществуват дори в преработващата промишленост, стига да искаме да ги потърсим. Например, през 2016 г. България е произвела близо 1 млн. велосипеди, което е 10 пъти повече отколкото произведените през 1988 г. Съвсем скоро в България ще отворят първите заводи за производство на части и за самолети. Положителни са тенденциите и в по-широкия сектор на производството на превозни средства и части за тях. Между 2001 и 2016 г. броят на наетите в този сектор нараства 3,6 на 22,6 хиляди души, а износът – от 44,5 на 1 379 млн. лв. Относителният дял на сектора в общия износ се повишава от 0,4% на 3,0%. Повече за стурктурата на българския износ може да откриете в материала "Какво и към кого изнасят фирмите в България".

И сравненията пак остават безумни

Всички тези сравнения обаче са безумни, независимо дали стоката Х се произвежда в пъти повече или по-малко през 1988 или 2015 г. Теоретично, таблицата на БАН щеше да изглежда „много по-добре”, ако младите българи вместо да си губят времето да разработват софтуерни продукти, затваряха консерви.

Сподели статията