Икономически сектори и професии - какво работят жените в ЕС?

Може би изненадващо, публичният сектор не е доминиран от жени на европейско равнище, макар в 13 страни държавните служители са предимно дами

През последните години дискусията за равнопоставеността на половете придоби не само социален, но и икономически характер. Разликата в заплащането на мъжете и жените се превръща в популярен индикатор, но в повечето случаи не се обвързва с относителния дял на заетите мъже и жени в различните икономически дейности и професионални класове. Последните са от значение, тъй като разликите в заплащането между тях са значителни, дори ако изключим широко популярния призив за "повече жени на ръководни длъжности".

Ръководните длъжности обаче заемат минимален дял в общата разбивка на професионалните класове и съответно нямат кой знае какво отношение към разликата в средното заплащане между мъжете и жените. По същия начин стоят нещата и с икономическите дейности - някои високоплатени такива (като добивната промишленост) са сред дейностите с най-малък дял на наетите жени.

Настоящата статия се опитва да демонстрира разликите между дела на мъжете и жените в различните икономически сектори и професионални класове по данни от Евростат. 

Дял заети по икономическа дейност

Още от пръв поглед се забелязва, че има редица сектори, в които женският пол е доминиращ. Такъв е случаят с Балтийските републики, където жените преобладават в повече от половината икономически дейности. Хуманното здравеопазване и социалната работа пък е секторът с най-много заети жени за ЕС – средно 79%. Не е изненадващо, че веднага след него се нарежда образованието, където делът на заетите жени е 74%. И за двата сектора няма държава, в която мъжкият пол е доминиращ.

Най-много са заетите мъже в здравните грижи в Малта – 36%, а при образованието водеща е Дания с 40%. Може би изненадващо, публичният сектор не е доминиран от жени на европейско равнище, макар в 13 страни държавните служители са предимно дами. Водеща е Швеция, където 57% от заетите в държавната администрация са жени.

Обратен е случаят със заетите в добивната промишленост и строителството. В строителството най-голям дял жени са отчетени в Австрия (14%) и Германия (13%). Въпреки че данните в добивната промишленост са сравнително оскъдни, те също показват сравнително нисък дял на работещите жени. Тук България заема трето място след Швеция и Холандия с 16%.

В България делът на заетите жени е най-голям в образованието (82%) и хуманното здравеопазване и социална работа (79%). Жените доминират в седем от общо 17-те наблюдавани сектора. Най-малък е делът на жените в строителството (7%) и в добивната промишленост (16%).

Дял заети по професионални класове
Най-доминираният от жени професионален клас за ЕС е помощният административен персонал. На второ място се нарежда персоналът, зает с услугите за населението, търговията и охраната, като единствено изключение тук е Гърция.

Въпреки дискусията за нуждата от увеличение на делът жени на ръководни длъжности, данните сочат че този клас е едва на четвърто място по дял на мъжете в него. Жените са най-слабо представени сред квалифицираните работници и сродните на тях занаятчии (5%), както и сред машинните оператори и монтажници (7%). С най-голям дял жени на ръководни позиции е Латвия с 47%, следвана от Полша, Словения и Литва. Последно място в тази класация заема Люксембург със 17% жени на ръководни длъжности, следвана от Чехия и Холандия.

Средно за ЕС, класът специалисти е зает предимно от жени (56%). Класацията повежда Литва със 70%, следвана от Латвия и България. Жените - специалисти имат най-малък дял  в Германия – 44%. В повечето държави жените сред машинните оператори и монтажници са доста малко. Изключение прави Португалия, където техният дял е 33%, следвана от Унгария и Словения с по 28%.

Силно впечатление прави и факта, че преобладават жените, заемащи професии, неизискващи специална квалификация, които по презумпция следват да бъдат и най-ниско платените. Португалия води класацията за най-голям дял на жените в този сектор – 69%, следвана от Франция и Чехия. В случая с най-малко заети дами в този сектор – Малта (30%).

В България не се наблюдава голямо разнообразие в разпределението по пол по професионални класове. По-съществен дял те заемат като част помощния административен персонал (72%) и специалистите (67%), където страната ни заема четвърто място за Европейския съюз. По дял на жените на ръководни позиции, България заема седма позиция с 38%.

Използваните за целта класификатори са Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) от 2011 г. и Националната класификацията на икономическите дейности (НКИД) от 2008 г. 
Сподели статията