Рекордна заетост в голяма част от българските области

Увеличението на броя на заетите през 2017 спрямо 2016 г. е концентрирано предимно в южната част на страната, като за всеки 4 работни места там е разкривано само едно на север от Стара планина

Статията е подготвена за бр. 876 на бюлетина "Преглед на стопанската политика" на ИПИ

Годишните данни на НСИ за развитието на пазара на труда през 2017 г. потвърждават предварителните оценки за продължаващо подобрение в големи части от страната. Наред с рекордния коефициент на заетост от 66,9% на национално ниво, за пръв път в страната няма област със средногодишен коефициент на заетост на населението на възраст 15-64 години под 55%.

Въпреки тези положителни новини, обаче, някои от най-трайно наложените регионални дисбаланси са все още ясно видими. Увеличението на броя на заетите през 2017 спрямо 2016 г. е концентрирано предимно в южната част на страната, като за всеки 4 работни места там е разкривано само едно на север от Стара планина.

Най-голям абсолютен ръст на броя на заетите се наблюдава в област Пловдив (33 хил. души), следвана от област Стара Загора и столицата (по 16 хил. души), а най-голям спад – в областите Хасково (-2 хил. души), Габрово (-1,5 хил. души) и Видин (-1,4 хил. души). Коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години се увеличава в почти всички области на страната с изключение на Габрово и Видин, където е отбелязан минимален спад, а без особена промяна остава показателят за Варна и Сливен.

Въпреки относително по-добрата 2017 г., е очевидно, че пазарът на труда в някои региони на страната продължава да изпитва проблеми. Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Разград и Сливен са не само областите с по принцип най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст, но и са сред малкото, които все още не са достигнали предкризисните нива на този показател. Към тази група можем да добавим и Силистра с уговорката, че регистрираната през 2017 г. заетост от 57%, макар сред най-ниските в страната, е всъщност рекордна за областта.

Приложената карта дава възможност за проследяване на тези процеси в годините от 2008 г. насам. Вижда се, че макар вече в страната да няма области, които да „светят в червено” (т.е. да регистрират коефициент на заетост на населението в трудоспособна възраст под 55%), общата картина на „наситен юг” и „блед север” продължава да е валидна. 

Сподели статията