През 2025 г. 104 хил. от 471 хил. заети в преработващата промишленост у нас работят във високо- и средновисокотехнологични отрасли – 22,1% при 38,8% в ЕС. Делът расте до 2023 г., после пада.
Дял на високо- и средновисокотехнологичните производства в заетостта в преработващата промишленост, 2008–2025 г.
% от заетите в преработващата промишленост
| Година | България (%) | ЕС-27 (%) |
|---|---|---|
| 2008 | 18,3 | 34,0 |
| 2009 | 16,3 | 34,4 |
| 2010 | 16,0 | 34,8 |
| 2011 | 16,9 | 35,3 |
| 2012 | 17,7 | 35,7 |
| 2013 | 19,7 | 36,2 |
| 2014 | 19,0 | 36,6 |
| 2015 | 19,8 | 37,2 |
| 2016 | 20,2 | 37,6 |
| 2017 | 19,7 | 37,4 |
| 2018 | 21,2 | 37,6 |
| 2019 | 22,3 | 38,0 |
| 2020 | 23,2 | 37,9 |
| 2021 | 23,9 | 38,0 |
| 2022 | 24,4 | 37,3 |
| 2023 | 24,9 | 38,2 |
| 2024 | 23,2 | 38,7 |
| 2025 | 22,1 | 38,8 |
Каква част от новата заплата се губи в данъци, осигуровки и спрени обезщетения при започване на работа и защо в България показателят е 82,4%.
Още термини: Доброволна безработица, Коефициент на заместване на нетния доход, Нетна заплата
22,1 %
Дял на високо- и средновисокотехнологичните производства в заетостта в преработващата промишленост, 2008–2025 г. (България), 2025 г.% от заетите в преработващата промишленост Данни: Евростат (htec_emp_nat2 (C_HTC_MH спрямо C, хил. заети); делът е изчислен от Инфограф)
Повече за това число : Високо- и средновисокотехнологичните производства: 22,1% от индустриалната заетост в България при 38,8% в ЕС39,8 %
Заетите по образование: висше и основно или по-ниско, България и ЕС-27, 2008–2025 г. (Висше, България), 2025 г.% от заетите на 15–74 г. Данни: Евростат (lfsa_egaed (15–74 г., хил. заети по ISCED 2011: ED5-8, ED0-2 спрямо общо); делът е изчислен от Инфограф)
Повече за това число : Какво е образованието на работещите българи: 39,8% са с висше, 52,4% със средно и 7,8% с основно или по-нискоПрез 2025 г. 104 хил. от 471 хил. заети в преработващата промишленост у нас работят във високо- и средновисокотехнологични отрасли – 22,1% при 38,8% в ЕС. Делът расте до 2023 г., после пада.
От 1 717 евро, които работодателят плаща за средна заплата от 1 444 евро, на работещия остават 1 121 евро. Осигуровките и данъкът са 34,7% от разхода за труд; с ДДС при харченето – до около 45%.
През 2016 г. нощувките в България растат със 17,7%, най-бързо в ЕС, главно заради чужденците. От 2015 до 2025 г. ръстът е средно 3,0% годишно при 2,4% за ЕС. Данни на Евростат.
Средната заплата в България расте всяка година от 2008 г. насам – от 5,9% до 15,3% годишно. От 2020 до 2024 г. тя се увеличава с 67%, най-бързо в най-ниско платените дейности. Данни на НСИ.
През 2025 г. 1,16 млн. от 2,92 млн. заети в България имат висше образование – 39,8% при 39,5% в ЕС. Делът на заетите с основно или по-ниско образование е наполовина по-малък от европейския.
През 2025 г. летищата у нас обслужват 12,0 млн. пътници – почти колкото в рекордната 2018 г. София е с нов рекорд от 8,38 млн., а Бургас и Варна са под върховете си. Данни на Евростат.
През 2024 г. най-бедните 10% в България дават 37,9% от разхода си за храна, а най-богатите 10% – 21,9%. Данъците и осигуровките са 8,6% срещу 19,5%. Разходът на лице е 2 631 срещу 12 225 евро (НСИ).
През 2024 г. 6,6% от учениците в професионалните програми у нас учат и в училище, и при работодател, при 24,7% средно за ЕС. Помага ли това срещу младежката безработица?
На изборите на 26 март 2017 г. ГЕРБ печели 112 общини, БСП – 108, ДПС – 44, а „Обединение ДОСТ“ – една. Общините на ГЕРБ дават 71% от гласовете в страната. Карта по отворените данни на ЦИК.
След изборите на 26 март 2017 г. пет партии влязоха в парламента. С 95 депутата ГЕРБ участва във всяко реалистично мнозинство от 121 гласа – сметката на всички комбинации.
На изборите през април 2026 г. в България гласуват 51,11% по данни на ЦИК – най-ниската активност на последните парламентарни избори в 27-те държави от ЕС. Сравнение по официалните данни.
Професионалната квота във ВСС в цифри: активност, кандидати на място и гласове за избраните през 2017, 2022 и 2026 г., с метод и ограничения.
Инфограф е малък екип, който работи от София, България. Пишем анализи по официални данни (НСИ, Евростат, БНБ, Министерство на финансите, ЦИК), правим графиките сами и посочваме източника и метода под всяка от тях.
Използваме Google Analytics, за да разберем кои страници са полезни. Бисквитки се записват само ако разрешите. Поверителност