Кой колко внася и взима от бюджета на ЕС

България е сред страните, които са спечелили най-много от членството си в ЕС

Нетни донори и нетни бенефициенти
Начинът по който се изгражда бюджета на ЕС предполага, че винаги има нетни донори (страни, които дават повече средства, отколкото получават) и нетни бенефициенти (страни, които получават повече средства, отколкото внасят). Донорите неизменно са сред по-богатите страни в западната част на ЕС, а бенефициентите – сред по-бедните, „нови демокрации“ в източната му част, между които и България.

Лидер във финансирането на бюджета на ЕС през целия период остава Германия. Докато от 2007 г. насам средствата получавани от страната почти не се променят (между 11 и 13 млрд. евро годишно), вноските ѝ в бюджета на ЕС се увеличават от 21,7 млрд. евро през 2007 г. на 29,1 млрд. евро през 2014 г. Така оперативният баланс на Германия (разликата между внесените и получените средства) достига минус 15,5 млрд. евро през последната година. За периода 2007-2014 г. Германия внася общо два пъти повече средства (196 млрд. евро), отколкото получава (96 млрд. евро). По подобен начин стоят нещата и при останалите страни донори. Отрицателният баланс на Италия, Франция, Холандия и Великобритания се увеличава двойно през периода, като всички тези страни внасят далеч повече средства, отколкото получават.


Сходна тенденция, но в обратна посока се наблюдава при бенефициентите. Полша, която е шампион по усвояването на евросредства, успява да увеличи положителния си баланс почти три пъти, до 13,7 млрд. евро, Унгария – почти четири пъти. Рекордьор по ръст тук е Румъния, която от през 2014 г. е увеличила положителния си баланс почти 9 пъти спрямо 2007 г. Единствените държави, които през разглеждания период преминават от групата на донорите към тази на бенефициентите, са Кипър и Люксембург.


Предоставяните от ЕК данни включват сравнение на оперативния баланс като процент от брутния национален доход на страните членки, което позволява да се оцени реалното въздействие върху икономиките им. Според това изражение, през 2014 г. най-голям положителен ефект се наблюдава при Унгария (+5,64%), България (+4,45%) и Литва (+4,38%), а най-осезаеми са загубите в Холандия (-0,71%), Германия и Швеция (-0,52%).


Къде е България?
От приемането на страната в ЕС насам, вноската на страната ни в евробюджета постепенно нараства, като през 2014 г. достига 461 млн. евро, след пик от 478 млн. евро през 2013 г. По-колеблива е тенденцията при разходите на ЕС в страната, но като цяло те нарастват почти четири пъти през същия период: от 591 млн. евро през 2007 г. до 2,25 млрд. през 2014 г. Спад, при това не особено значителен, се наблюдава единствено през 2011 г. Значителният дисбаланс между вноската и усвоените средства на страната я поставя и на едно от първите места в Европа по оперативен баланс, който нараства от 1,13% от БНД през 2007 г. до 4,45% през 2014 г.

Формиране на бюджета
Бюджетът на ЕС се съставя почти изключително от вноски от страните членки (т.нар „собствени ресурси”). Тези вноски са пряко зависими от събираемостта на данъци и мита в страните, както и от брутния им национален доход. В този елемент спадат няколко категории приходи:

  1. Мита, земеделски данъци и данъци върху захарта: създават основата на евробюджета от 1970 г. насам, пренасочени към него в следствие на създаването на единна зона на свободна търговия и липсата на мита между страните членки. Страните запазват 25% от приходите от мита с цел финансиране на действията по събирането им и поддръжка на граничния контрол. Пренасочването на земеделските данъци пък е оправдано с общата земеделска политика и значителните субсидии, които общността отпуска за сектора. През 2014 г. от мита и земеделски данъци ЕС събира 16,4 млрд. евро.
  2. Приходи, основани на данък добавена стойност: страните членки внасят малък процент от хармонизиран данък ДДС, с основа до 50% от брутния национален доход. Хармонизираната ДДС основа се равнява на годишния приход от ДДС на отделните страни членки, разделен на претеглен усреднен ДДС на всички членки на ЕС. Повечето страни членки внасят в бюджета на ЕС около 0,3% от общите си приходи от ДДС, а този елемент носи на бюджета 17,6 млрд. евро.
  3. Приходи, основани на брутния национален доход (БНД): първоначално замислен като инструмент за допълване на недофинансиране от останалите източници на приходи, през последните години тези плащания към бюджета на ЕС става все по-големи. Понастоящем таванът на тези плащания е фиксиран на 1,24% от БНД на отделните държави-членки, а конкретната му стойност се определя отделно за всяка година в зависимост от настоящите нужди на ЕС. Причина за увеличаването на този елемент на финансиране е следствие от принципа на равенството на участието според „възможностите на конкретните страни да плащат“ вноските си, и внася най-значителния дисбаланс богатите и бедните страни в ЕС. Днес този източник формира най-големият дял на приходите на ЕС – през 2014 г. общата му сума е 99 млрд. евро.
  4. Други приходи: малка част от бюджета е съставен от данъци върху заплатите на европейската администрация, вноски на страни извън ЕС за програми, в които участват, както и глоби на фирми, които нарушават законодателството на ЕС. Тези приходи възлизат на 9,9 млрд. евро през 2014 г.
Разходване на бюджета

При формирането на бюджета на ЕС се спазва принцип на равенство между разходите и приходите. Това означава, че приходната част се формира въз основа на прогнозите разходи, а излишъците се прехвърлят към бюджета за следващата година (последният бюджет, за който са достъпни пълни данни например има излишък от около 1 млрд. евро).

Разходната част на бюджета е разделена между различни програми, като няколко от тях формират по-голямата част от разходите. Малко над 1/3 финансират различни програми за развитие на природни ресурси (от тях 44 млрд. евро земеделски фонд и 11 млрд. евро за развитие на селските райони), малко под 1/3 – икономически, социални и териториални кохезионни програми (от тях 52 млрд. евро за инвестиции в растеж и създаване на работни места). Останалите разходи са за конкурентоспособност (13 млрд. евро), издръжка на европейската администрация (8 млрд. евро) и различни партньорски програми извън ЕС (7 млрд. евро).

При прегледа на разходната част на бюджета трябва да се има предвид, че това разпределение не във всички случаи важи за различните държави членки. Докато в България сумите от земеделските и кохезионните програми са относително равни, Полша усвоява над два пъти повече от кохезионните фондове, а Франция около два пъти повече от земеделските.

Описаните в бюджета на ЕС суми не включват и националното съфинансиране, което означава, че реалната стойност на програмите е значително по-висока от описаната в бюджета. Липсва и анализ на алтернативните разходи, които понасят икономиките на страните членки в следствие на преразпределението на средства през европейския бюджет.

Реклама